Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^17^

ГТ. Yeonjun
Докато Ji Hun промиваше раната ми я гледах. Сега забелязвам, колко е грижовна.

-Ето готово. - каза тя

-Мерси. - казах

Тя се изправи, но аз я хванах за ръката.

-Ji Hun... Съжалявам, че така те уплаших днес...

-Няма нищо...

Аз се изправих срещу нея, продължавайки да държа ръката ѝ.

Тя ме погледна в очите. Аз погледнах също. Какво стана...

-Ам... Аз ще си лягам. Утре сме на училище. - каза тя

-Ти наистина си голямо глупаче. Утре е събота.

-Ам... Аз тогава ще се наспя. Айде, лека. - каза като излезе от стаята ми

Аз седнах отново на леглото си. После легнах по гръб. По едно време чух почукване на вратата.

-Да? - казах

Тогава през вратата влезе бащата на Ji Hun.

-Може ли да поговорим? - попита ме

-Да... Виж, извинявай за Ji Hun. Не исках да стане така. Аз...

-Аз трябва да ти се извиня. Не трябваше да те удрям. Трябваше да чуя всичко първо. Просто... Аз съм баща на дъщеря и...

-Разбирам те... Ако аз имах дъщеря... И аз щях да реагирам така...

След още малко разговор отношенията ни се оправиха.

После си легнах. Днес ми се събра много. Утре поне е събота. Ще мога да си почина.

ГТ. Ji Hun
Защо сърцето ми започна да бие така силно? И то само като ме хвана за ръката?

Чакай малко... Защо реагирвам така?

Аз се оправих за лягане и си легнах.

Една седмица по-късно

-Е So Hen, татко. Лек ви път. - казах на заминаващите ни родители

-И да се грижите за себе си. Ясно? - So Hen

-Не се тревожете. - казах

Аз и Yeonjun ги изпратихме. Те тръгнаха с колата. Иии, трите месеца живот започват сега!

-Е, какво ще правим три месеца без тях? - попитах Yeonjun

-Аз отивам да си легна. - отвърна ми

-Моля? Това ли правиш, когато майка ти я няма?

-Ми друго какво?