Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^22^

Аз ги отворих и останах без дъх.

Ние бяхме на един плаж. На плажа имаше стара изотавена беседка, но окрасена. Ето защо го е нямал 2 часа.

На бесетката беше постлано едно много хубаво одеало и отгоре имаше храна.

Но не само това спря дъха ми. Малките вълнички, които се блъскаха в пясъка. Кристалчетата в пясъка, които блещукаха след целувката на слънцето с тях. Диамантите във водата, които се показваха с усмивка на слънчето.

Прекрасните розово-жълти и червено-оранжеви нюанси в небето.

-Yeonjun... Тук е прекрасно! - казах като се бяха събрали сълзи в очите ми

-Харесва ли ти?

-Дали ми харесва? Влюбих се в това място!

Ние отидохме до водата. Аз свалих обувките си и потопих краката си във водата.

Yeonjun направи същото.

Докато гледах спиращата дъха глетка, Yeonjun ме напръска с вода.

-Хей! - казах и се обърнах към него

Той се смееше.

-Така ли ще играем? Добре тогава.

Казах и тръгнах да го пръскам. Ние започнахме да бягаме по цялата ивица на плажа.

После заедно събирахме мидички. Аз видях едно рапанче и го доближих до ухото си. Наистина се чиваше морето.

-Yeonjun! Виж! - казах като доближих рапанчето до ухото му

-Морето... - каза той

-Да!

-Искаш ли и ти да усетиш морето? - каза като ме хвана и ме завлече във водата

-Yeonjun! Моля те!  Не прави това! Моля те! - виках

Той ме беше хванал булченската. Моите ръце се намираха на врата му.

-Защо не искаш? Ще поплуваш. - каза като имитирваше, че ме изтърва във водата

-Yeonjun, моля те! - казах и го прегърнах здраво, за да не ме пуска

-Добре, добре. - каза и излязохме от водата

Той ме пусна на земята, но кречетата ми бяха във водата.

-Ти си голям идиот! - казах и го бутнах и той падна във водата

-Ах ти!... - дой излезе и започна да ме гони

Накрая той ме хвана, но този дът ме преметна през рамото си.

-Yeonjun съжалявам. Не беше умишлено! Моля те! НЕ!