Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^26^

Ние седнахме в едно кафене. Сервитьорката дойде при нас и ни взе поръчките.

-Е, за какво искаш да поговорим? - попита ме Soobin

-Виж Soobin... Станаха много неща напоследък... Ти имаше чувства към Ji Hun...

-Тези чувства, не са минало. Още са в мен. 

-Добре, но... Тя няма да отвърне на тях...

-Защо си мислиш така?

-Ами... Онзи ден бях пиян и ти го знаеш... Аз щях да... Направя това с Ji Hun, но ти я спаси от мен...

-Да и?

-Ами днес когато се върна... Ние си поговорихме и се оправиха отношенията между нас, но...

-Но какво Yeonjun?... - попита ме притеснено Soobin

-Докато съм бил пиян съм ѝ казал едни думи... И днес... Аз признах чувствата си към нея... И тя отвърна...

Soobin ме гредаше втрещено. Посре разочаровано, после все едно иска да ме убие. Но... След това видях сълзи в очите му.

-Soobin, много съжалявям. Ти си мш най-добрият приятел и... - казах

-Няма проблем... Разбирам... - каза като избърса падащите сълзи от очите си

Той понечи да си тръгне, но го спрях.

-Щом, Ji Hun ще е щастлива с теб... Тогава и аз ще бъда щастлив... - каза той

-Оттава ме ли братя? - попитах

-Оставаме... - станахме и се прегърнахме

Разбирам болката му в момента...

Ние постояхме още молко и се прибрах.

ГТ. Ji Hun
Стоях си вкъщи и готвех. Докато готвех усетих ръце на кръста си. Аз се стреснах първоначално.

-Спокойно. Аз съм. - каза Yeonjun

-Кога се прибра? Не съм те чула.

-Преди малко.

-Кажи сега какво стана?

Той ми обясни всичко. Радвам се, че отново са приятели.

-Добре, радвам се. Сега седни да хапнеш. - казах

Той ме хвана през кръста и ме приближи към себе си.

-Аз знам какво да ям. - усетих веднаги мръсните му мисли

-Някой друг път. Сега седни на масата. -казах

-Искаш да не бърза ме ли? - попита ме

-Да. И така сме си добре.