Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^10^

Оставих храната на страни и се приближих към нея. Побутнах я по рамото и се опитах да я събудя.

-Ji Hun... Ставай...

Тя се пробуди и се изправи леко.

-Стани. Трябва да ядеш. - казах като подадох храната ѝ

-Добро утро и на теб. - каза като потърка очите си

Тя започна да се храни.

-Защо не каза истината вчера? - попитах я

-И какво да им кажа? Само ще разтроя майка ти.

-Значи те е грижа за майка ми?

-Да не им разваляме настроението с твоите глупости.

-О, знача са моите глупости, така ли? Ми добре тогава.

Станах рязко, но преди да изляза, родителите ни влязоха в стаята.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

ГТ. Ji Hun
Изписаха ме и се прибрахме. Днес няма да ходя на училище, но утре вече ще мога.

Влязох в стаята си и си легнах на леглото. След няма и 10 минути баща ми влезе.

-Миличка, искаш ли нещо? - попита ме

-Не, нищо не искам.

Той се приближи и седна на леглото ми.

-Наистина ли беше инцидент в училище?... - попита ме

-Да... Наистина беше инцидент...

Той ме прегърна много силно.

-Какво ще правя ако ти се беше случило нещо? - каза ми

Аз отвърнах на прегрътката.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

На следващия ден де подготвих за училище. Тъкмо слязох и баща ми ме извика.

-Хайде мила, че те чакат. - каза ми

-Кой ме чака? - поритах любопитно

-Едно момче те чака. Явно ще ходите заедно на училище.

Аз излязох и видях Soobin.

-Какво правиш тук толкова рано сутринта? Не живееш ли на другата улица?

-Е да, но исках да видя дали си добре след онзи ден. - отвърна ми притесвено той и лепна една усмивка

-Добре съм.

-Е, да тръгваме.

Аз затворих вратата и тръгнахме. По пътя отново си мълчахме.

-Е, още ли мислиш да използваш листа ми за Yeonjun? - попита ме

-Да. Ще трябва да опитам поне с някои неща.