Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^20^

ГТ. Yeonjun
Това, което направих не беше инцидент. Беше умишлено.

Не исках Ji Hun да излиза със Soobin. Когато тя тръгна направо ми кипна.

Измислих това, за да се прибере. А, че се заключих в стаята си беше да прикрия усмивката си, че тя се прибра и се притесни за мен. Сърцето ми трепна, като я видях така.

ГТ. Ji Hun
Стоях долу и готвех любимото ястие на Yeonjun като компесация.

Тъкмо го направих и той влезе в стаята.

-Yeonjun... Аз... Направих любимото ти ястие. Яж ако искаш... - казах притеснено

-Наистина ли съжаляваш? - попита ме

-Аз... Да. Изкарах си го без да си виновен.

-Няма нищо. Станалото станало.

Наистина ли той прие извинението ми без да се шегува или нещо подобно?

-Ти... Наистина ли си добре иначе? Изгори ли се някъде? - питах го

-Добре съм. Спокойно. - каза ми с топла усмивка

Той има наистина хубава усмивка. Някак ви стана хубаво като се усмихна заради мен

Аз отвърнах на усмивката и излязох от стаята.

След минута Yeonjun дойде.

-Не беше ли гладен? - попитах

-Мина ми от страх.

-Моля? Choi Yeonjun да се страхува? Това не го вярвам.

-Ти нещо шегуваш ли се с мен? Сега ще видиш. - каза като дойде и започна да ме гаделичка

Аз имах страшно много гъдел навсякъде.

-Как е това Kim Ji Hun? - каза като продължаваше да ве гъделичка

-Yeonjun, престани. Ще ми излизе въздуха.

Аз се спуснах на земята, а той продължаваше. По едно време ми дойде идея. И аз започнах да го гаделичкам.

-Ааа, Ji Hun не сме се разбирали така. - каза като се смееше

Той легна на пода, а аз бях върху него. По едно той хвана ръцете ми и ги разделичи и прекалено и така легнах върху него. Лицата ни бяха на сънтиметри растояние. Гледахме се в очите.

-Аз... - тъкмо да стана, той ме хвана и ме завъртя така, че той да е отгоре ми

Той ме гледаше в очите. Погледа ми се премести на усните му. Те бяха торкова червени и хубави. Отново си чувах сърцето. До сега не ми се е случвало.