Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^13^

Прибрахме се. Влязох да си взема душ.

~ ~ ~

Излязох от банята по халат. Тъкмо си влязох в стаята и видях Yeonjun вътре.

-Какво правиш тук? - попитах

-Не намирам моето зарядно и взимам твоето.

-Ти добре ли си? Махай се от тук! И ми остави зарядното!

-Само за малко.

-Разкарай се от стаята ми ВЕДНАГА!

Аз го ханах за блузата и го изхвърлих от стаята ми. Какъв наглец.

Облякох се набързо и отидох в стаята му.

-Къде остави последно проклетото зарядно? - попитах

-Ако знаех, щях ли да взема твоето?

-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос.

Аз се поогледах, но зарядното наистина го нямаше. Реших да погледна под леглото му. И хоп, то беше там. Аз го взех а му го показах.

-Това какво е бе? А? Някой ден главата ще си загубиш.

-Как ли се оказа под леглото? - попита той

-Не ме интересува. Преди да влезеш в стаята ми ЩЕ ПИТАШ!

-Еее, един път съм влязъл и ще кажеш, че нещо криеш. Щом се показа по хавлия, значи не криеш нищо толкова важно.

-Как? Аз излязох от банята бе ИДИОТ!

-Беше по хавлия. Това видях.

Идеше ми да го зашлевя. Ама толкова, че да му остава ръката си на кожата му. Толкова ме подлудява! Как ще живея под един покрив с него!

Аз отидох отново в стаята си.

Подсуших косата си и легнах в леглото си. Неусетно съм заспала.

° ° ° ° ° ° ° ° ° ° °

Бях в училище. Само аз.

-Защо няма ученици? - попитах се

Изведнъж се появи Soobin.

-Soobin... Защо няма никого? - попитах

Той беше облечен в черен костюм.

-Какво те интересуват другите? - отвърна ми като се приближи

-S-Soobin?

Той се приближи бавно към мен. И ми подшушна.

-Ji Hun... Не е ли вълшебно? - каза ми

Обстановката се промени. Около нас имаше розови и червени венчелишчета. Много ароматни свещи с приятна музика.

Отдели се бавно и ме погледна в очите.

После се приближи и сля усните ни!

После се оказах на пода в стаята ми.

-Викат ни за вечеря, мързел. - каза Yeonjun

Той ме е изхвърлил от леглото ми. Какво беше това със Soobin? Що за луд сън? 

Аз слязох долу и седнах на масата.

-Миличка, какво има? Изглеждаш притеснена. - изтъкна баща ми

-Нямаше да съм така, ако не ме бяха изблъскали от леглото ми докато спях! - казах и погледнах Yeonjun

-Ей ей, спрете! Още от първия ден ли почвате? - баща ми

Ние премълчахме и започнахме да се храним. По едно време той ме ритна по кпака, но нямаше да оставя нещата така и аз го изритах.

След вечеря се качих в стаята ми. Затворих вратата и отново легнах.

Започнах да мисля за днескашния ни сън със Soobin. Още не можех да си го обясня. Винаги като се сетех за тази целувка и обстановката, сърцето ми биеше толкова силно и се задъхвах, все едно съм се върнала от състезание за бягане.

Въртях се в леглото, но така и не можах да заспя отново. Мислех за различни неща. За Soobin, училище. Даже и за Yeonjun. Родителите ни заминават скоро и ще сме само двамата.

Вече стана 01:13 през ноща и не можех да заспя. Ами така става като спя на обяд.

Станах, за да си взема вода от кухнята.

Слязох и отидох в стаята. Сипах си вода в една чеше и я изпих. Тъкмо оставях чашата и чух шум от другата стая.

Аз взех един черпак и тръгнах бавно.

-Кой е? - казах, но никой не отговори

Отворих леко вратата и видях сянка на човек.

Аз се приближих и го ударих с черпака в главата. После светнах лампата. Ужас. Щях да убия Yeonjun.

-Какво правиш бе? - каза ми като стоеше на земята и се държеше за главата

-Помислих, че е крадец. Ти защо стоиш в мрака?

-Дойдох да ям нещо. Но получих... Черпак? Защо не взе нож? Поне да ме убиеш?

-Щях да стана убиец иначе. По-добре така.

Той стана и отиде в кухнята. Аз го последвах. Пък и на мен ми се дояде нещо.

Аз седнах на масата и той извади вечерята и започна да яде.

-Ти защо не спиш? - попита ме

-Не мога да заспя.

-Така е като спиш от 4 до 7 следобед.

-Ха ха, много смешно.

-Смешно е за мен. Аз поне мога да заспя.

Аз го изритах в крака.

-Утре ще ти го върна. Обещавам!

Аз папнах две вилички и отново си легнах.