Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^16^

ГТ. Yeonjun
Докато карах към училище видях, че Soobin го няма.

Като пристигнах на училище го видях как идва и Ji Hun е с него и тя го е прегърнала през кръста.

Той много се върти около Ji Hun като го гледам.

Когато тя влезе в училище, аз отидох при Soobin.

-Soobin? - казах

-Да, кажи.

-Искам да те питам нещо.

-Питай.

-Много се въртиш около Ji Hun. Или...

-А, нее. Нещо се бъркаш.

-Тогава защо я докара?

-Ти я остави на пътя и просто я докарях. Това е.

-Дано... Добре тогава. Да влизаме.

ГТ. Soobin
Ох, слава бого, че не се усети. Да, нарочно съм около Ji Hun. Просто тя ме кара да се усмихна. Като я видя и просто не мога да си успокоя дишането и днес като я докарах бях щастлив.

Но, яко Yeonjun разбере за тези мои чувства към Ji Hun може да стане страшно. Той няма да е много щастлив. Все пак са доведени брат и сестра, а и най-големите врагове. Но... Не мисля, че мога да крия още чувствата си.

ГТ. Ji Hun
Часовете свършиха. Обещах на Yeonjun, че ще му го върна. Отидох до колелото и просто разхлабих тапичките на гумите му, колкото да нямат въздух. Да видим как ще се прибере. Аз тръгнах.

ГТ. Yeonjun
Излизах от сградата и се смеехме с молчетата. Отидох до колелото си и видях, че гумите са спаднати. На тедалката ви имаше листче.

"Приятно прибиране!
                                      Ji Hun"

Аз смачках лисчето и го метнах на някъде.

-Ах тази малка.... - казах

-Ей успокой се. Ще те закараме. - каза Kai

-Не. Ще се оправя сам. Добре Ji Hun... Ще виним дали ще ти е много забавно.

Аз взех колелото си и го качих на рамото си. Ходих така до вкъщи.

Еле стигнах. Метнах колелото на моравата и влязох вътре.

ГТ. Ji Hun
Като се прибрах нямаше никой вкъщи. Половин час по-късно видях как Yeonjun се прибира.

Той влезе вкъщи като блъскаше всичко.

-JI HUN! Къде си?! - каза като викаше

-Ооо, ти се прибра. Как беше? - попитах заядливо

Имаше нещо различно в него. Не го бях виждала така. Беше адски ядосан.