Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^23^

Станахме на сутринта и се оправихме за училище.

Закусихме заедно и тръгнахме. Той си беше взел колелото.

-Скачай. - каза ми

Аз седнах и го прегърнах през кръста. Ние тръгнахме.

Той ухаеше прекрасно. През целия път се усмихвах.

Като пристигнахме слязох от колелото и застанах пред него.

-Днес инскаш ли пак да излезем. След училище например? - попита ме той

-И този път къде ще ме закараш? - казах като се подпрях на колелото

-Това е моя работа. - каза ми като се приближи към мен

-Добре тогава. 13:30 ще се чакаме тук. - казах

-Добре.

Тъкмо да се обърна да си тръгна мух как някой ни вика.

-Хей хора! - това беше Soobin

-Здравей. - казах

-Какво правите? - попита ни

-Нищо. Тъкмо щях да влизам. Ти какво правиш? - казах

-Едно и също. А, исках да те питам дали си свободна днес. - каза ми Soobin

-Ами всъщност...

-Не е. Имаме работа. - каза Yeonjun

-Двамата? - пита Soobin

-Да... - казах

-Д-добре тогава. Може би друг път. - каза Soobin и влезе вътре

Аз се обърнах към Yeonjun.

-Не бъди толкова студен и груб, моля те. - казах му

-Добре... Хайде влизай.

Аз влязох в час и заех мястото си.

Така мина целия ден. Пълна тъпня. Накрая часовете свършиха и аз излязох да чакам Yeonjun. След около 5 минути той дойде с колелото. Аз се качих и той потегли.

-И къде отиваме? - попитах

-Първо до вкъщи да си оставим нещата и после ще видиш.

Аз му се доверих и се отпуснах. Ние се прибрахме и метнахме раниците си.

Отново се качихме на колелото и потеглихме.

След около 20 минути пристигнахме. Ние слязохме и пред мен се показа гледката на увеселителен парк.

-Yeonjun, тук е прекрасно! Хайде! Ще пробваме всичко! - казах и го хванах за ръката и го задърпах