Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^30^

ГТ. Ji Hun

-Ji Hun... Искам да се разделим... - като каза тези думи очите ми се напълниха със сълзи

-Н-но... Защо? Какво стана Yeonjun? Къде сбърках? - разплаках се и го хванах за раменете като го разтресох

-Не си ти виновна... А аз...

-Не си. Ти не си виновен за станалото...

-Напротив! Ако не бях аз, сега нямаше да си в такова състояние! - развика ми се

Той стана от легрото и тъкмо понечи да си тръгне, но го спрях.

-Заради онзи, нали? Защото ме чукаше... И сега съм омърсена и не ме искаш вече... Нали? - разплаках се по-силно

Той се обърна към мен.

-Не е така и ти го знаеш!

-Тогава ЗАЩО? - развиках се

-Ji Hun... По-добре ще си без мен...

-Не е вярно! Трабваш ми в живота! - казах

-Ji Hun...

-Защо си мислиш така? Заради станалото ли?

-Аз... Не успях да бъда твой приятел... Нито пък като повече от приятел...

-Напротив! - казах и станах, като отидох при него

-Просто... Така е най-добре...

-В момента говориш глупости! Не може да е истина! - казах с изключително много сълзи в очите

-Просто... Остави ме... - каза и се обърна, но аз го прегърнах през кръста

-Не... Моля те... Не ми го причинявай... - казах

-Съжалявам... - каза и махна ръцете ми от него и излезе от стаята

Аз се свлякох на земята и се разплаках още по-силно.

ГТ. Yeonjun
Отидох в стаята си и се заключих. Подпрях се на вратата и се разплакох.

-Съжалявам, Ji Hun... За твое добро е...

ГТ. Неутрал
И двамата бяха съсипани. Yeonjun не можеше да си прости, а Ji Hun беше повече от зле.

Накрая тя отиде до банята да се измие. После отиде до кухнята. Направи си сандвич, за да се разсее. Тъкмо го приключи и Yeonjun се яви в стаята.

Те срещнаха погледите си. Yeonjun просто погледна надолу и излезе.

Ji Hun едва изяде сандвича и отиде в хола. Седна на дивана до Yeonjun. Между тях течеше неловка тишина.