Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^5^

Поговорихме с тате и сватба ще има. Той само трябваше да поговори със So Hen за кога ще си насрочат дата. Аз нямах нищо против всичко това. Малко ме притеснява факта, че Yeonjun ще ми е доведен брат, но...

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Дойде вечерта. Баща ми покани So Hen на вечеря, за да поговорят относно сватбата.

Аз останах сама. Баща ми тръгна преди 10 минути. Тъкмо си пуснах филм, за да се разсея и та вратата се звънна.

Аз станах и отидох да отворя. На вратата се звънеше настоятелно.

-Идвам де, идвам! - казах и отворих вратата

На нея бе Yeonjun, който връхлетя вкъщи.

-Какво си мислиш? А? Ако нашите родители си насрочат дата с теб е свършено! Обещавам! - каза той

-Я се разкарай! Остави ги намира!

-Няма! Не искам това да става!

-И защо не?

-Ти нормална ли си? Искаш да сме семейство ли?

-И аз не съм съгласна с това, но по-добре така, отколкото да са нещастни. Баща ми по цели нощи е стоял и е мислил за мама!

-И сега ще я замениш?

-НИКОГА!... Майка не се заменя... Просто... Може майка ти да изкара баща ми от дупката в която е... Искам само най-доброто. За първи път го виждам толкова щастлив...

-Но аз няма да се съглася с това. Съжалявам за теб и баща ти, но...

-Но какво? Какво ще ти стане ако видиш майка си щастлива?

-Аз...! - той замълча за момент

-Ти?

-Искам да я видя щастлива, но не с вашето семейство!

-Виж сега. За да не чакаш под напрежение във вас, ако искаш остани тук докато се приберат,  Окей?

Той само ме изгледа и влезе в хола. Аз затворих вратата и отидох при него.

-Искаш ли нещо за пиене или да ядеш? Имам нудълси и кола за пиене. Може и вода ако искаш.

Той само седеше и гледаше в една точна, а ръката му беше на усните му сякаш мислеше.

Малко го съжавалях. Все пак гадно е. И аз не мога да повярвам, че това ще се случи, но...

Аз отидох в кухнатя и му сложих една купа нудълси. Трябваше да хапне нещо.

Аз занесох купата пред него, а той само я погледна.