Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^11^

-Искаш ли да си поговорим? - попита ме

-За какво? - отвърнах

-Щастлив ли си или нещастен? Какво надделява повече?

След този въпрос се замислих. Какво изпитвам към тези хора?

-Ами... Не знам... Това е ново за мен. - отвърнах

-За всички ни е ново. Но, ще се опознаем. Ще си свикнем.

Аз мълчах и гледах към прозореца.

-Знам, че никога няма да заместя баща ти. Няма и да се опитвам. Имаш си спомени с него. Неща, които сте правили двамата. Няма да се опитам да застана между това. Но ще се опитам да направя майка ти щастлива. Никога няма да те пренебрегна, когато искаш да поговорим или въобще за нещо. - каза ми

Аз го погледнах. Той за части ме поглеждаше, защото шофираше и гледаше в пътя.

Аз отново върнах поглед през прозореца. Дано да е прав.

Следмалко пристигнахме. Започнахме да разтоварваме нещата ми. Помогна ми да ги качим до моята стая. От там аз сам се оправях.

След около час бях готов и слязох долу. Седнах на дивана. Бащата на Ji Hun дойде със студена лимонада и ми я подаде.

-Мерси. - казах като отпих

-Е, момичетата сигурно ще се забавят. Да правим нещо? Като по мъжки? - каза ми

-Ами, добре. Ти попринцип какво правиш?

-Ами, нали знаеш, че с майка ти работим едно и също, а като съм тук се занимавам или с колата или гледам мачове.

-Ами да отидем в гаража? - казах

-Добре, хайде.

Ние отидохме и започнахме да се заниваме с колата.

Докато сме се занимавали, майка ми и Ji Hun са се прибрали.

Майка ми дойде да ни види.

-С какво се занимавате? - попита ни

-Мъжки неща. Е как беше с пазаруването? - попита бащата на Ji Hun

-Ами, нищо не си взехме, но си запазихме часове за големия ден. Ще ни правят прически и ще ни гримират.

-Браво, радвам се. За първи път ще видя Ji Hun с грим. - каза той

-Как така? - попитах

-Тя никога не носи. Едно време си слагаше грима на майка ѝ, но след като стана инцидента хвърли абсолютно всички гримове в боклука и от тогава никога не слага.