𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 3: 𝐋𝐚𝐛𝐞𝐥

Музика подходяща за тази глава:

Lewis Capaldi-Hold me while you wait
Ed Sheeran-Photograph
Harry Styles-From the during table
Harry Styles-To be so lonely

Гледната точка на Грейс:

След перфектното събуждане на госпожа Либерт,бях заредена за поредният еднообразен и скучен ден.

Понякога се чудех дали,ако има някой в този апартамент,ще се усеща самотата,както сега?
Дали,ако някой ме обича,така с всички белези от съдбата,ще бъде изпълнена голямата дупка,наречена празнота?
Едно знаех за живота..
Никога не знаеш всичко!
Аз не знаех нищо за любовата и не вярвах,че щях да имам радостта да търпя някой докрая на живота си.

Обух обикновените кафяви боти,мислейки си,колко по-хубаво щеше да бъдат черни.
Погледнах се в огледалото до външната врата и видях образа,на който всички са свикнали. Силната Грейс,която твърди,че живота й е само цветя и шоколад.
Въпреки,че не обичам шоколад,но не мога да кажа сладки картофи,някак не върви.

Минавайки по малките улички,препълнени от хора,които просто закъсняват за някъде,си дадох сметка,за това колко шибан е живота ми всъщност.

Винаги съм била аз срещу света,щеше да бъде хубаво да имаше и още някой,който да се бори срещу лепнатите на сляпо етикети.
Някой,който в края на деня да ме търпи с рошава коса и устни нацапани с доматен сос от поредната каша,която съм приготвила с любов.
Някой,с който да гледаме клишираните любовни филми и да ядем от сладките картофи,чиято рецепта бях научила от поредната леличка,от поредният дом за сираци.
Щеше да бъде хубаво и да не бъда,чак такъв философ,но пълно щастие няма.

Стигайки пред големите врати на сградата,водеща се мой университет,забелязах и Камил с приятелят си под ръка.
Зак беше нормалното за този град.
Нищо по-различно от всички тези момчета минаващи покрай мен.
Русата му коса,която беше подстригана в обичайната за този край прическа и дрехите,състоящи се от пуловер и от онези охра дънки,подсказваха за етикетът застигнал и него.

-Здравей,Грейс!-казаха двамата,щом стигнаха до мен. Някак твърде норламно за мен
-Добро утро,влюбените!-засмях се аз,а те ме последваха.
Имах чувство,че се бяха уговорили кога точно да се смеят,говорят,че дори и мигат.
Не исках подобно нещо.
Исках да бъдем два края на един магнит.
Дори далеч от себе си,да бъдем привличани.
Да бъдем две различни персони на една пишеща се история.
Исторята за нас.