𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 1: 𝐃𝐢𝐟𝐟𝐞𝐫𝐞𝐧𝐭

Музика подходяща за тази глава:

Khaild- Coaster
James Young- I'll be good
Wolves- One Direction

Гледната точка на Грейс:

-Хайде,Грейс! Стига си спала. Лекците свършиха!-извика, сякаш в ухото ми,досадната ми приятелка
-Само още пет минутки,мамо-вдигнах пръст във въздуха аз
-Каква майка бе? Ти не си я виждала!-каза тя и в последствие съжали за думите си и покри устата си с длан
-Как се напече,Камил! Трябваше да си видиш физономията.-наметнах чаната на рамото си и се подигравах на приятелката си
-Самоиронята ти ме изяжда!
-Благодаря,старая се!-извиках аз и завих по малката,кинта уличка,водеща до работата ми.

Поредният изморителен и скучен ден в Вашингтонският Медицински университет беше приключил.
За мен далеч това не означаваше прибиране вкъщи,дебнеше ме 12-часова смяна в кафенето- "На Пепо",или както той обичаше да се изразява-"Пенсиьонерският клуб на Пепо".
Обичах това място,но 12 часа в място претрупано само с пенсиьонери,малко ми идва в повече.

-Хей,Пепо!-махнах аз на собственика и се запътих към съблекалнията,за да сложа униформата си.
-Как си,Хейзъл?-пошегува се той с
мен,когато се настаних пред него
-Добре,Огъстас!-отвърнах му аз

Факт беше,че никога не бях виждала родителите си.
Детството ми беше подобно на номад. Всеки ден различна дестинация или в моя случай различен дом за деца.
Явно съм била твърде отблъскваща и собствениците ми са решили да ме зарежат още на самият страт или по-скоро (фал) старт.
Акушерката ми беше дала името-Грейс
Нямам представа дали,защото е обичала "Вината в нашите звезди" или пък,защото Грейс е близо до Грис,но е факт че от 20 години съм "горд" притежател на името си.

-Портокалов сок и омлет с "Чедър". Това ли ще бъде?-обслужването на поредният клиент течеше с пълна сила.
-Аз казах бъркани яйца,а не омелт-ожесточената война между мен и бабата на съседният стол се водеше вече 5 минути
-Добре,госпожо. Бъркани яйца да бъдат.-предадох се аз
-"Госпожа" ще казваш на майка ти!-размаха ми пръст тя
-Предвам се,наистина!-захвърлих тефтерчето и развързах престилката си аз
-Предай се на полицията,Грис!-извика тя
-Казвам се,Грейс!-беше последното нещо,което казах преди да се оттегля и да дам поръчката на Крис.
-Тежък ден. Нали,Грис?-попита ме главният готвач
-Да,чак ми се дойде грис.-пошегувах се аз
-Ще ти направя.-каза той и се захвана с приготвянето на бърканите яйца

Поредният ден възнамеряваше да се изнизва.
С Крис вървяхме в тишина,не неудобна,но изморителна.

За последно му махнах и се запътих към малката сграда,в която живееш вече 2 години.
Отключих бялата,скърцаща врата и събух белите, изтъркани кецове.
Имах да свърша курсова работа,което автоматично значеше без сън и днес.
Взех лаптопа и нужните материали и се настаних на не,чак толкова удобния диван.
И нека недоспиването започне сега.

Гледната точка на Хари:

-Найл,лайно такова! Ела да си махнеш боксерките от пистолета ми!-извиках аз и зачаках русото чудовище да си дотътри задника
-Защо пак си се развикал? Тъкмо правех сос "Бешамел".-появи се при мен той с шпатола в ръка
-Ще те направя на сос аз! Какви са тези боксерки тук?-попитах аз и ги посочих с пръст.
Той от своя страна дойде до мен,взе боксерките и ги вдигна на нивото на носа си,за да ги подуши.
-Е,че те са чисти бе.-каза той и излезе с боксерки и шпатула в ръка.

-Хари,готов ли си,братле?-попита ме Лиъм,мениджъра ми.
-Въпроса е: Те дали са готови?-засмях се аз и изпих количеството алкохол в чашата си на екс
-Вземи. Нека имаш повече адреналин.-подаде ми две хапчета екстази
Знаеше как да ме нахъса.

Не знаех каква беше наградата за този мач,но не ми и пукаше особено.
Нека да има къде да покажа,колко силен съм.
Нека хората да виждат само облицовката,но не и болката.

Противника ми изглеждаше повече от заплашително.
Започна да нанася силни удари,които ме изцеждаха,но тогава пред очите ми излезна най-големият ми враг.
Ударите ми ставаха все по-настоятелни и силни.
Скалата се беше строполила на ринга,но аз не спирах да го налагам. Съдията се намеси,а аз най-накрая се осъзнах.

-Хари Стайлс печели дъщерята на Ащън Кастър.

"Нова кукла в попълненията. Звучи добре."-мозакът ми се задейства,а действията на екстазите бяха намаляли.

Здравейте!
Ето,че първата глава е тук.
Наистна се надявам да ви е харесала. Силно се моля и този проект да се развие като предишните два.
Ако се чудите как изглежда Крис (готвача),външният вид е взет от Крис Захариев (моята голяма любов,след Хари😂)
Изкажете мнения в коментарите.

Лек ден!/Лека нощ!❤️
All the love..❤️