𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Галва 12: 𝐆𝗼𝗼𝐝 𝐁𝗼𝐲

Подходяща музика за тази глава

Adele-Make you fell my love
James Arthur-Recoverу
Shawn Mendes-Bad reputation

Гледната точка на Хари:

Бях побеснял. Разговорът с озни дъртак не бе стигнал до никъде.
Нито бях разбрал къде е Грейс,нито състоянието й.
Единсвено бях получил снимка на бюста й,която този страец бе заснел с цел да ме ядоса. И му се беше получило. Не можеше да я пипа,нито пък да я снима,тя беше моя.

Пътувах с пълна скорост към кафенето,в което Грейс работеше преди, с надеждата да заваря някой,който да знае местонахождението на Пепо.

Момчетата отдавна се бяха прибрали,и както си знаех,не бяха получили никаква информация,а това мен ме убиваше.

Защото за краткто време,в което имах възможността да я познвам,се промъкна.
Дълбоко,незабелязано,в кожата ми,в мислите ми,в живота ми.
Донесе цвета в мрачната картина и слънцето в облачният свят.
Беше като наркотик. Наркотикът,който не струва нищо,но омайва всяка част от тялото ти.

Паркрах пред малката сграда с неонов надпис върху покрива.
По масите имаше хора,възрастни двойки,наслъждаващи се на компанята на половинката си.
Изглеждаха някак щастливи,задоволени и изцедени.
Животът ги беше изцедил,но усмивките не падаха.

Пред малкият бар липсваше човек,а в кухнята се вихреше такава какавоня.

Влизайки в задименото помещение заварих момче по-малко от мен,готвейки пред една от старите печки.
Бялата престилка беше напоена с шоколад от постоянното правене на гофрети,а очилата му бяха замъглени заради парите отделящи се от ястята.
Виждайки ме,подскочи,а заедно с него и чинията с поредните гофрети,озовавайки се на земята,тупнал по дупе.

-Пич,уплаши ме!-заговори той,опитвайки се да стане,но заради хлъзгавата обстановка задачата беше почти непосилна
-Казвай къде живее шефа ти!-не губех време аз
-Шефа ми ли?-засмя се той,щом най-накрая се беше изправил
-Да,дъртака Пепо. Собственикът на тази дупка.-обясних на предела на силите си аз
-Защо ти е адресът му?-продължаваше да гложди той докато вече чистеше пода от лепкавият течен шоколад
-Ще ми кажеш ли или не?-изнервих се аз
-Кажи ми защо и ти го давам веднага.-държеше на неговото
-Приятелката ми е при него.-измърморих
-Какво ще прави приятелката ти при него?-зададе поредният въпрос
-Не ме ядосвай,кажи къде живее или ще те убия с голи ръце-дланите ми се бяха увили околко врата му,задушавайки го
-Улица Сиатъл,номер 48-прегракнало заговори
-Добро,момче,Крис!-поздравих го прочитайки името му на малката,пластмасова табелка закачена на престилката му