𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 22: 𝐀𝐥𝗼𝐧𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Niall Horan-Black and White
James Arthur-Sade inside
Madison Beer-Selfish
One Direction-Torn

Гледната точка на Грейс:

Сърцето ми биеше като лудо.
Знаех,че бях ядосала звяра и със сигурност щях да търпя последствия.
Начинът,по който ,момчето пред мен, дърпаше тялото ми и се опитваше да ме качи по насила в колата,ми се струваше необичаен дори за него.
И не знаех дали виждах в този момент истинското му лице или онзи загрижен Хари,бе реалният.

-Защо по дяволите ме проследи?-извика гневно,когато се качихме в колата
-Недей да викаш.-отвърнах още по-мощно аз
-Не ми казвай какво да правя..-и така здравата му хватка не за пръв път се омота около врата ми
-Хари пусни я!-бях благодарна на Луи,за дето можех да усетя прилива на кислород в дробовете си
-Разгневи,Кастър! Ще търпиш последствия! Чудя се защо се захванах с теб!-удари нервно волана,запалвайки двигателя,оставяйки ме без никаква идея за предстоящото.

Хари беше от тези хора,който искат да разберат всичко за света,но това със сигурност не го правеше любознателен.

Аз не исках да знам всичко за живота.

Не исках да изчета всяка една книга на този свят,отнемайки възможностите за прелитане в различните истории на различните герои.

Не исках да чуя всяка една песен на този свят,отнемайки възможностите за научаването на всеки един нов танц на сърцето ми.

Не исках да изгледам всеки един сериал на този свят,за да не забравя за своята реалност.

И бях щастлива,да бъда в неведение,в слепота.
Да бъда на дъното и на върха ми харесваше еднакво.

Колата спря рязко,с което осъзнах,че бяхме стигнали къщата и моето наказание идваше точно в този момент.
Слезнах на тръни,влизайки по абсолютно същият начин вътре.

И не,че ме е страх от нещата,които Хари можеше и щеше да ми направи,страхувах се от себе си.
От начина,по който щях да гледам на него след всичко,което преживея в онази спалния,в която преживях едни от най-хубавите си спомени.

Защото болката е болка, но причинена от близък е мъчение.
Не исках да го мразя,знаех и че няма да го направя дори да ме убие,но достойнството ми ще бъде накърнено,а дори от него може дда не остане нищо.