𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 32: 𝓕𝓲𝓷𝓮 𝓛𝓲𝓷𝓮

Музика подходяща за тази глава:

Harry Styles-Fine Line

"Защото,старче,нямаш право на избор дали да бъдеш наранен-сам можеш да избереш кой да те нарани.
Аз съм доволен от избора си.
Дано и тя да в доволна от своя."
-Огъстъс Уотърс "Вината в нашите звезди"

Неутрална гледна точка:

Любовта съществува.
На колкото и метра разстояние да е обречена ,съществува.
Носи онова сладко щастие,а заедно и с него и онази тежка болка.

Хари живееше за Грейс.
Грейс за Хари.
И въпреки,че се заклеха никога да не се докоснат отново,го правеха,мислено.
Дори да бяха далеч един от друг любовата към другият ги изяждаше живи.
Същинското доказателство за това колко слепи за любовата сме,всъщност.
Мъката няма значение,щом стане дума за щастието на другия.
За докосването.
И за болката причинена от него.
И за зарастването на всяка една отворена рана.
Но,нека горим,нека паднем,нека никога не се изправяме,ако това значи,че ще бъдем обичани.

Гледната точка на Грейс:

-Ще се справиш и без него. Той не ти е нужен. Сама си си достатъчна. Имаш някой,който се моли всеки ден за теб и помни това не е той.-избърсах солената сълза изтърколила се по бузата ми,продължавайки да си напомням,че всичко,което съм постигнала е достатъчно.
Взех малката тубичка пълна с очна линия,мажейки малко от количество на клепача си,за да го издължа.

Днес бе дипломирането ми.
И щях да излъжа,ако кажех,че съм щастлива.
Не бях.
Нямаше и да бъда.
Чувствах се като в кръг,от който се опитвах да избягам,но някак тялото ми не бе достатъчно силно,за да издържи на умората.
На това,че не можеше да мине и ден,в който да си повтарям,че ако аз не го обикнех,всичко щеше да бъде различно.
Всяко едно нещо ми напомняше за него.

-Грей,готова ли си?-извика Крис,идвайки при мен в стаята ми.
-Да,само да си намеря чантата.-изправих се бързо от малката тоалетка и започнах да ровя за черната чанта
-За тази ли говориш?-момчето вдигна пред мен малката чанта
-Да,точно тази. Благодаря!-казах заблудено и тръгнах да излизам,когато усетих ръката на Крис малко по-нагоре от мишницата си,обръщайки ме към себе си
-Грейс. Знаеш,че болката,която той ще ти донесе,ако се върне в живота ти,ще бъде още по-голяма от тази,която си изживяла.
Не заслужава нито една твоя сълза,нито пък една усмивка причинена от мислите за него.
Продължи напред,напред където сме аз,ти и Лей. Днес е денят,в който сбъдваш нещото,за което си работила години наред,изживей го без мисли за момчето със зелени очи.-погали ме нежно по бузата,а след това се наведе и целуна челото ми.
-Просто искам да чувствам отново. Не искам да знам вкуса на любовта. Искам да чувствам омраза към него,но вини ме,не мога. Обичам го.-казах последно и излезнах от стаята.