𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 5: 𝐆𝗼

Музика подходяща за тази глава:

Sia-Big girls cry
Billie Eilish & Khalid- Lovely
Ed Sheeran- Photograph
Harry Styles-Girl crush

Гледната точка на Хари:

Можеше ли едно човешко същество,на вид с нищо по-различно от останалите,да владее светът ти?
Да стои в центъра на вселената ти?
Да очакваш момента,в който да го видиш отново?
Това беше Ник за мен.
Беше заел сърцето ми повече,отколкото ми се искаше. Беше влезнал дълбоко в кръвоносните ми съдове,в които течеше и продължава любовта към него.

Не исках да повярвам,че освен синдром на Даун,момчето ми страда и от астма. Нима това означаваше,че ще го загубя? Ник беше борец,но дали щеше да иска да се бори и сега.
Нямаше спор,момичето със кафява коса и безупречен вкус  за мода му помогна,но никога нямаше да и го кажа в очите,ще се почувствам твърде слаб и незначим,нещо не присъщо за моята природа.

-Батко!-12 годишното момче,ме извади от мислите ми хвърляйки се на врата ми
-Ти си герой,мъник!-усмихнах се аз по насила

Всички останали,които бяха в стаята,допреди малко нажежена от напрежение,наблюдаваха действята ми внимателно. Сякаш ги беше страх от предстоящото.
Толкова ли зъл бях в техните очи?

-Защо ме гледата така сякаш съм най-големият ви страх?-попитах с нотка развеселеност
-А не си ли?-отвори си устата Грейс
-Ще спреш ли да се правиш на безстрашна и силна?-неусетно бях започнал да викам
-А какво очакваш,да стоя в ъгъла и да си изливам очите за това,че ме отвлякохте ли?-но пък и тя не ми остана длъжна
-Точно това очаквам!-продължих да упорствам
-Съжалявам объркал си човека!-надвикваше ме тя
-Какъв ти е проблема?-доближ се до нея с надеждата да я накрам да се смути,но напротив тя ме погледна в очите нахално.

Така неините кафяви ириси се срещнаха с моите зелени и светът престана да съществува.
Пренесох се в най-чистите гори,където птичките пеят
най-красивите си песни,където денят е слънчев и топъл,а нощта озарена от звезди и прохлада.

-Какъв ми е проблема ли? Ти луд ли си?Проблема ми е в това,че съм в къща пълна с непознати.
Някаква руса гарга ми се смее и  се прави на шут,Лиъм или както там му казвате,ме отвлича като ми казва,че "шефът" щял да ме хареса.
Къщата ви е пълна с момичета,които са с вас само,за да им купувате Гучи,Прада и Версаче от мръсните ви пари,които изкарвате с разпоространяване на наркотици,а ти. О,ти!
Ти ме изкараш извън нерви,психичноболен наркоман!
Иначе нямам абсолютно никакъв проблем! Всичко е шест!-викаше ми в лицето и размахваше с ръце!
-Край! Писна ми!-казах аз и я вдигнах на рамо
-Тук навик ли ви е да се отнасяте с хората като чували с картофи?
-Престани да говориш,защото наказанието ти ще бъде още по-жестоко!
-Добре,господин Звяр!