𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 23: 𝐊𝐢𝐧𝐝𝐧𝐞𝐬𝐬

Музика подходяща за тази глава:

Emil TRF-Don Omar
(няма нищо общо с главата,просто ме кефи супер много)
Lewis Capaldi-Forever
One Direction-Right now

Гледната точка на Хари:

Обичах я.
По дяволите обичах я повече дори от себе си,но това не трябваше да се случва.
Не трябваше да го допускам.
Не трябваше да се поддавам на кафевите ириси,разказващи истории по-интересни от всички останали.
Не трябваше да се поддавам на ангелското излъчване с изгаряние на дявол,каращо ме да не разсъждавам правилно.

Заклевам се,ще мина през огъня,само и само да усетя устните й още веднъж.

Карах в незнайна посока,както Грейс ме откара в непозната посока на сърцето си.
Звездите бяха там за мен,показвайки ми,ме дори
най-лошите дни траят 24 часа.
И въпреки това,знаех че след като се прибера нищо няма да бъде същото,дори сърцето ми да се чувства по същият начин за нея.

Гледната точка на Грейс:

Всяка една рана,от която идваше болката не бе физическа,а душевна.
И знаех,че вината бе единсвено моя.
Пропиляното бъдеще бе мое.
Пропиляното време също.
А шевовете на сърцето ми,заплашваха да се скъсат.

Черната блуза,която бях облякла се впиваше във всяка една отделна рана,причинявайки ми болка.

Когато влязох в кухнята,не заварих никой.
Всеки един бе започнал новият си ден,но за мен сякаш часовника бе спрял да работи.
Нещо го бе счупил.
Някой го бе счупил.
Хари.

И все пак в стаята се почувства живот,щом Ник прекрачи прага й.
Изглеждаше умислен,тъжен.
Настани се на дивана с нацупена физономия,очакващ действия от моя страна.
С болки се настаних на меката мебел с надеждата поне той да оправи денят ми,който дори не бе започнал.

-Какво има,мъник?-погалих го по косата,за да предразположа за разговор
-Как да спечеля момичето,което харесвам?-обърна се с голям ентусиазъм към моето лице
-А,тя иска ли да бъде спечелена от теб?
-Каза,че не харесва нищо от външността ми,че не би искала да бъде с мен дори да и предложат пари.-обясняваше той,а моето сърце се късаше заради еднаквостта в историите ни
-Голяма работа са тези 12 годишни.-засмях се
-Како Грейс!-издразни се той
-Понякога хората не искат да бъда спечелени от нас. Искат неща,които според самите тях,мислят че желаят и ние не можем да ги дадем. Не знам какво ще стане,ако ти даде шанс,но вярвам,че един ден ще съжали за всяка една изречена обида. Защото,колкото и банално и странно да ти се струва- добротата се връща винаги при собственика си.-обяснявах му аз,а очите на момчето бяха забити в моите
-Ами ти? Защо добротата не се връща при теб?-попита ме 12 годишното момче с брат-дявол и все насочени обиди към крехкото му същество
-Защото се опитвам да я намирам в хора,който не я познават.-позвъняването на вратата ме извади от тежкото,задушаващо настроение витаещо из стаята