𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 15: 𝐏𝐥𝐞𝐚𝐬𝐞 𝐜𝗼𝗺𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Sabrina Claudio-Messages from her
(Mariaatanasovova я определи като песен писана за моята история😂❤️)
(Къде са ми фенчетата на On my block?)
Birdy-Deep end (slowed)
Birdy-Ghost in the wind
(Не е реално колко много харесвам Birdy)

Гледната точка на Грейс:

Слънцето нахално си проправяше път към клепачите ми,а аз не исках да ги отворя.
Да ги отворя и животът отново да бъде сив,невзрачен и обикновен,с лепнат етикет-"съществуване".

Две твърде татуирани ръце стискаха тялото ми.
Твърде познати и в същото време непознати като улица в друга държава. Докоснах татуировката на малко кръстче и електричеството откри път към мен.
Толкова различен.
Толкова неразбран.
Толкова спъван от съдбата,но въпреки това все толкова интересен като необятната пустош.

-Тази е направена в чест на вярата,която при толкова хора е фалшива.-дрезгавият му глас заговори зад мен
-А откъде да знаеш,че твоята не е фалшива?-отвърнах заинтересувана аз
-Ключът е там,че не вярвам.-засмя се той
-Отвратителен си...-засмях се аз и краката ми напуснаха меките чаршафи.
-Не знаех,че имаш татуировка!-възкликна той
-Не е нищо особено.-погледнах към опакатото на дланта си
-Какво пише?-дръпна ме той и тупнах на леглото отново,а той се загледа в почти неразбираемият почерк.
-"Той върви с мен!"-прочете го на глас той
-Не си ти единсвеният с вяра.-засмях се аз
-Ловя бас,че е фалшива!-започна той упорито да търка малкият надпис
-Няма начин,скъпи.-отдръпнах ръката си аз и погалих косата му за кратко
-Как си събрала смелостта?-попита той
-Изживяла съм твърде много,един татус е допълнение към колекцията.

Извадих черните дънки с цепка,обличайки ги и за последно поглеждайки се в огледалото на малкият скрин,оправяйки,доколкото може яката си.

Днес беше първият ден,в който щях да стъпя в университетът.
Скучните лекции за поредният човешки орган,ми липсваха.
Студените закуски в отсрещното кафене,също.

-Джейк ще бъде плътно с теб.-заговори Хари
-Нямаше нужда.-веднага се опитах да остана без охрана аз
-Знам ги твоите "няма нужда".-засмя се той докато ме изпращаше пред черният джип,паркиран прилежно пред голямата порта на къщата
-С тази кола по-скоро да ме помислят за дъщерята на кралицата,отколкото студент.
-Това е целта. Да всяваш страх.
-Ако това е твоята цел в живота,провалил си се! Единственото нещо,което всяваш в момента в мен е липсата ти на кафе.-казах за последно аз
-Пази се,ангелче!-поздрави ме той преди да се качва в колата,не отвръщайки все още на поздрава му