𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 11:𝐖𝐡𝐞𝐫𝐞 𝐚𝐫𝐞 𝐲𝗼𝐮?

Музика подходяща за тази глава:

Йоана Сашова-Една любов
One direction-Moments
James Arthur-When we were young
Sis-Bird set free
Lewis Capaldi-Before you go

Гледната точка на Хари:
Часове преди да разбере,че Грейс е избягала:

С Луи продължвахме да обикаляме и проверяваме стоката,за която бяхме платили доста висока цена.
Мислех за постъпката си,може би трябваше да омекна към момичето с голяма уста,която бях оставил под упехата на Найл.
Може би наистина заслужаваше доверието ми.

-Хайде,Хаз,нека се прибираме. Не ти ли писна? Знам,че мислиш за нея и да,правилно е да й се извиниш.-говореше той сякаш четейки мислите ми.
-Не мислех за Грейс.-отрекох бързо аз
-Самият факт,че се сети за нея без дори да ти казвам име,ми е достатъчен отговор.-засмя се той и така започна да върви към автомобила ми.
-Сега да не очакваш да те следвам. Това се получва само при мен.-подиграх му се аз
-Грейс ще те вкара в правия път.-говореше уж на себе си,но беше достатъчно високо,че и аз да го чуя

Паркирайки колата пред къщата,се чудих как да постъпя.
Дали да я извикам или да попитам Найл къде?
Защо си мисля тези неща?
Луд ли съм?
Потупването на Луи не извади от мислите.

-Дръж се добре с нея,заслужава го.-заговори той и започна да върви към входната врата
-Добре,сексолог Томлинсън.-засмях се аз и затворих врата след себе си
Лъхна ме миризма на нещо вкусно,явно Найл пак се беше развихрил в кухнята.

Елинор беше толкова щастлива от това да види възлюбеният си,че чак ми стана тъжно и самотно за мен.
Заизкачвах стълбите към спалнята си,където се надявах да видя надутата гъска.

-Накъде,Стайлс?-попита Найл
-Отивам да се къпя,мамо! Може ли?-риторично зададох въпроса си аз
-В добро настроение си.-отбеляза той и се запъти към останалата част от компанята.

Влизайки в стаята не заварих надутата гъска,не заварих никой.
Леглото беше плашещо подредено,а в гардероба бяха наредени моите дрехи,както и неините,наскоро взети от апартамента й.

-Не е време да се паникьосваш,Стайлс!-прошепнах сам на себе си.

Не може да е толкова наивна,че да избяга или пък може.

Чувство на самота,такава самота,която те изяжда отвътре,ме заля като вълна.
Може би не бях,чак толкова безстрашен.
Може би живота ме беше накарал да скрия емоциите си и сега нямаше връщане назад.
Страхът отново да остана сам се промъкваше през всички клетки на тялото ми.
Нямаше да позволя това да се случи,щях да я намеря на всяка цена.