Музика подходяща за тази глава:
Hailee Steinfeld- Wrong Direction
Adele-Someone like you
Гледната точка на Грейс:
Месец по-късно:
Странно нещо е дъждът. Идва ей така от никъде и за кратко време,поне при мен, може да развали настроения.
Приличаше ми на нещо.
На някой.
На моята бъркотия със зелени очи и кафяви къдрици.
Тялото ми бе подпряно върху вече мокрото стъкло на познатият прозорец в общата ни стая с Хари.
Бурята от емоции все още бушуваше някъде в тялото ми,напомняйки ми за всеки изминал момент.
Хари отдавна не се бе прибрал. Дори да беше изминал месец от смъртта на Ник,той посещаваше гробът му всеки един ден.
Не говореше с никой. Животите ни някак бяха поели в съвсем различни посоки,колкото и да не исках.
През вратата като гръм от ясно небе влезе Хари. Не исках да знам какво ме очаква.
Дали поредният побой или тихо мълчание придружено с натежал въздух от напрежение.
Тялото му се намери върху леглото,а моето остана в предишната си позиция.
-Грейс.-за пръв път чувах гласът му,пробит с болка,ярост и още нещо
-Хари.
-Защо ме търпиш толкова дълго време? Не ме ли мразиш?-заговори с поглед забит в тавана
-Няма как да те мразя. Не вярвам,че дори някога ще го направя. Хората,които обичаш винаги заслужават втори шанс,а ти си човекът,който обичам най-много.-отвърнах просто
-Ще намразиш всичко свързано с мен,обещвам.-с тези думи завърши,а тялото му се обърна в обратна посока в знак,че слага край на краткият разговор
Не знаех,защо,но тялото ми бе напрегнато. Очаквах бурята да дойде,от която и да е страна.
Заспах с тези мисли.
До тяло,което е толкова близко,но всъщност и толкова далеч от мен.
До човек със сърце за камък.
До човек с минало на дявол и бъдеще на нещо непознато.
До човек с неразгадаеми мисли и също толкова неясно минало.
Събуждането ми не бе повече от приятно.
Тропането,което по-късно разбрах,че идва от закачалкиге на дрехите ми,обвземаше всяка една клетка на ушните ми канали.
Отварянето на очите ми,ми донесе още повече изненади. Пред вратата на стаята ме чакаха двата познати куфари,този на Хари и моят.
Дрехите от гардероба липсваха,единствено на нощното шкафче ме очакваха чифт сини дънки и бяла тениска.
أنت تقرأ
𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧
أدب الهواةСветогледа се променя,омразата изчезва,а любовта те поглъща.. "Насила хубост не става"-казват всички.. Аз ще ви покажа,че се случва.. "Исках всеки един негов демон,така както исках всеки един ангел." "Обичам те,въпреки всичко,което знам,че ми причин...
