𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 8: 𝐌𝐞𝐬𝐬

Музика подходяща за тази глава:

Billie Eilish-copycat
Billie Eilish-hostage
The Vamps-just my type
One Direction-magic

Гледната точка на Грейс:

Престрелката продължаваше,а момчетата губеха сили,доколкото виждах поради кафявият кожен диван сложен като защита пред очите ни.

-Найл,махани момичетата оттук! Заведи ги вкъщи!-чух борбеният глас на Хари,а минута по-късно русата гарга се доближи до нас,шепнейки ни думи,които не можех да доловя,но когато останалата част от женската група се изправи,аз последвах примера им.

Гледката пред мен се състоеше от телата на вече мъртвата охрана и дебелият французин все още бранещ се за живота си.

Лиам беше на пода с огнестрелна рана,доста дълбока по това,което очите ми засичаха.
Луи имаше драскотини по лицето,които щяха да се изчистят с малко спирт и може би два-три шева.
Останалите някак бяха добре.

Дебелият французин обаче не се отказваше лесно.
Отново мазната му ръка се докосна моята. Този дъртак фетиш към ръце ли има?

-Остави я! Нещата,който имаме са си между нас!-намеси се Хари
-Dites à vos amis que ce n'est qu'un début! Les Styles tomberont entre mes mains!

Превод: Кажи на приятелите си,че това е само началото! Стайлс ще ми падне в ръцете!

Продуми човекът,който едва се държеше на краката,но не се отказваше

-J'en ai marre de tout le monde! Pourquoi ne sors-tu pas de ma vie! Frappez tout le long!

Превод: Писна ми от всички! Защо дойдохте в живота ми?
Начукайте си го,всички до един!

Извиках аз и започнах да го удрям навсякъде,където ръцете ми позволяваха,с всичката сила,която тялото ми притежава.

И тогава в онази малка,мизерна стая се счупих.
Сълзите не знаеха как да закапят,но кълна се,че чух пукването на сърцето,което се отказа да се интересува от заобикалящото.
Защото всичко беше бъркотия,но нали в нея се намираше и редът?

-Стига,Грейс!-до мен дойде Луи и ми помогна да се изправя и може би,само може би,му бях благодарна.

Пътувахме в тишина. Никои не желаеше да получи отговорите на въпросите,които знаех,че ги измъчват.

Затваряйки очи усетих нирваната приканваща ме да се унеса в дълбокия сън на умората,не от тежкият ден,а от измореното сърце,което не може да понесе повече,но не се предадох на това си желание.