𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 27: 𝐓𝐫𝐮𝐭𝐡 𝐝𝗼𝐬𝐞𝐧'𝐭 𝐜𝐡𝐚𝐧𝐠𝐞 𝐭𝐡𝐞 𝐰𝐚𝐲 𝐲𝗼𝐮 𝐥𝐢𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Lewis Capaldi-Hold me while you wait
Lewis Capaldi-Before you go
One Direction- They don't know about us

Гледната точка на Грейс:

Небето е като отражение на нас хората.
Като по-голямо огледало,от това което стой в стаите ни.

Мрачните дни,са хората с лоши характери.
Тези,които се нахъсват с- "Веднъж се живее.",а накрая не те излизат наранените,а хората близки около тях.
Не харесвах този типаж. Разваляха настроението ми,точно като,когато завали.

Слънчевите дни,са хората,които просто  са щастливи.
Щастливи от самият факт,че днес са тук.
Живи.
Дишащи.
Наслъжвайки се на живота дори с бодлите му.
Наслъжвайки се на моята компания.
Наслъжвайки се на твоята компания.
Наслъжвайки се дори на събдата,която им е изпратена,колкото и тежка да е тя.

Убедена съм,че сте се сетили за някого.
И който и да е този човек,пазето го,защото болката,която ще ви донесе,когато си тръгне,ще ви остави повече от дълбок белег.

Мислите ми бяха разрушени от бебешкият плач,който,ту преставаше,ту започваше отново.
Намирахме се върху кожените седалки на самолет,който когато ни провериха билетите,разбрах че е за Калифорния.
Полетът беше в действие от 30 минути насам,а моето търпение леко-полеко започваше да се изпарява.
Хари бе на мястото до моето,а сънят го бе обхванал отдавна.

И наречете ме отново мечтател или вече по-скоро реалист,но усещах,че нещо се променя.
Не,не бяха чувствата му към зеленоокият дявол,по-скоро неговите чувства към мен.
Усещах го като натежало напрежение във въздуха и,въпреки че не исках нищо от това да се случва,то болката бе,че наистина се случваше,и очаквах всичко.

Очаквах бурята идваща твърде близо до мен,че дори усещах гръмотевиците близо до дрехите си,а капките сякаш бяха вече залепнали по мен.
Очаквах поредният удар на съдбата,която да си повтарям,че няма да мога да удържа,но с всичко живо останало в мен,исках да го направя.

От лявата ми страна бе седнала много красива млада двойка,която исках да бъдем аз и момчето до мен,но със сигурност думата-семейство, не е една от любимите на Хари.

Момчето гледаше с такава любов момичего пред себе си,че дори си зададоха въпроса дали Хари гледа мен по този начин.
По погледа можех да позная,че тя е всичко,което той иска от този живот.
Момичето, от своя страна,бе като перфектнага половинка за него.
По милото й лице можех да разпозная любовта,която дори витае в очите й.
Бяха прекрасни,а аз благородно им завиждах за всичко,което в бъдеще съм убедена,че им предстои.