𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 19: 𝐈 𝐥𝐢𝐤𝐞 𝐲𝗼𝐮

Музика подходяща за тази глава:

Andra Day-Rise up
Lauren Daigle-You say
(тази песен е толкооова подходяща за тази глава,любимка ми е🥵)

Гледната точка на Грейс:

Човешкото докосване.

Всички се нуждаем от него.
От ръцете на някой друг.
От смехът на някой друг.
От това да знаем,че някой друг се нуждае от нас,да се чувстваме полезни.
И в това няма лошо.
Даже напротив.
Показва колко много любов имаме в себе си,че да изпитваме нужда да я даваме на някой друг.

Слънцето изгряваше,а моите очите не се бяха затворили от залеза.
Хари стоеше буден с мен и въпреки думите,които ми каза часове преди да се озовем отново в едно легло,не се чувствах спокойна.
Тялото ми бе сковано,напрегнато . Не исках да се сещам за гледката разиграваща се в светлият хол или за кръвта пролята от мен.

Чувствах се като Петър,когато му беше връчено да предаде Исус на кръста.
Предател.
Мъчител.

-Защо не се опиташ да поспиш?-попита ме някак плахо момчето пред мен,забило очи в мойте
-Защото,когато затворя очи там е онзи пистолет.
-Съжаляваш ли,че го направи?

Съжалявам ли,че го направих?
Със сигурност не.
Ако кръвта беше не на онзи човек,а на Хари,бих се чувствала изгубена в свят пълен с етикети.

-Не-казах кратко и обърнах гърбът си на другата страна,но ръката на Хари ме спря.
-Страх ли те е?
-От какво?-засмях се аз
-От това да те хванат,от това да разберат самотата ти?
-Не съм самотна.
-Точно това би казал един самотен човек.
-Добре,специалист "Самота".-
-Болката ти ми е позната. Заобиколен от толкова много хора и все толкова сам.-засмя се горчиво той
-Не знаех,че се чувстваш така.-казах аз и станах от удобното легло,за да извадя дрехи за новият ден и да се правя на още по-силна от вчера.
-Никой не знае.-усещах тялото му зад моето
-Значи съм специална.-обърнах лицето си към него
-Още със самото влизане в тази къща беше.-каза той и се протегна да извади дрехи за себе си,а близостта между нас беше повече от нормалното.
Извадих черни дънки,който да прикриват тялото ми и някаква тениска,която да служи за същото.
-Да не би да ме копираш.-заговори Хари,заглеждайки дрехите върху мен.
-Така ти се струва.-засмях се аз