Музика подходяща за тази глава:
Lewis Capaldi-Don't get me wrong
Lewis Capaldi-One
James Arthur & Emeli Sandè-Roses (любимата ми напоследък🥵)Гледната точка на Грейс:
Когато животът е на ръба на скалата,ще се провесиш ли,за да видиш колко е голямо разстоянието или ще чакаш опасността да дойде и да те бутне?
Ще се запасиш ли сам със собствената си болка или ще изчакаш някой друг да ти я причини?
Е,аз исках да чакам.
Да чакам някой да дойде,да ме бутне,да излетя и да платя за сторените неща.
За недовършените дела.
За недоизказаните думи.
За пропиляните дни.
За неуспешните опити.Очаквах всичко от всички.
Да бъда наранена вече ми се струваше като по-добър вариант,като нещо нормално.Неговото тяло близо до моето.
Сърцето му туптящо в един ритъм с моето,създаващо мелодия докосваща слухът ми.
Диханята споделени с моите.Баща ми.
Дарителят на сперма и до там.
Аз нямах баща. Нямаше и да имам.
Не исках.-Баща ми ли?-станах от досегашната си позиция,изправяйки се пред момчето вече застанало в седнало положение
-Ащън Кастър.-отговори просто той
-Не познавам такъв човек.
-Купих те от него.
-Не може да бъде.-започнах да обикалям нервно аз
-Хей,всичко ще бъде наред.-нежните движение върху гърба ми,излъчваха топлина и нежност
-Нищо няма да бъде наред.-бяхме тяло срещу тяло,а аз просто удрях гърдите му
-Аз ще бъда до теб.-хвана юмруците ми дланите си.След като ме пусна,усетих студенината и празнотата.
Ровеше нещо в страният дървен скрин,а след момент установих старият грамофон с изтъркана плоча поставен върху едно от нощните шкафчета.Прозвуча бавна,мелодична песен.
Не я знаех,но беше достатъчна да ме срине още повече.-Ще ми дадете ли честта за този танц,г-це Кастър?-направи лек реверанс момчето пред мен
-За вас винаги.-смехът ми се сливаше със сълзитеПоставих ръцете си сплетени върху вратът му,а след придърпването му по-близо към него,главата ми клюмна на гърдите му.
-Говори,Грейс.Кажи къде те боли.
-Искам да ме няма да изчезна. Защо светът е такъв?
-Какъв?-попита ме той
-Жесток. Няма ден,в който да не науча нещо ново,което да ме разбие.
-Веднъж Ник ми бе казал:
"Каквото и да се случва в живота ти и не го разбираш,затвори очи. Поеми дълбоко въздух и кажи:
"Боже знам,че това е твоят план,просто ми помогни да премина през него."-говореше той докато все още песента звучеше за фон,а телата ни се поклащаха в танц ,измислен от тях самите
-Нали каза,че не вярваш?
-Е,но ти вярваш.-засмя се той
YOU ARE READING
𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧
FanfictionСветогледа се променя,омразата изчезва,а любовта те поглъща.. "Насила хубост не става"-казват всички.. Аз ще ви покажа,че се случва.. "Исках всеки един негов демон,така както исках всеки един ангел." "Обичам те,въпреки всичко,което знам,че ми причин...