𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Галва 14:𝐂𝐚𝐥𝗺 𝐃𝗼𝐰𝐧

Музика подходяща за тази глава:

Една любов-Йоанна Сашова
Shawn Mendes-Mercy
Harry Styles- Just a little bit of heart (смисъл песента си е негова,друг е факта,че я е дал на Ариана Гранде.)

Гледната точка на Грейс:

Стоях на дивана с Ник и се чудех какво е става с момчетата.
Особено с един от тях.
Ник се беше сгушил в мен и подсмърчаше леко.

-Хей,мъник. Всичко ще се оправи. Брат ти е по-силен,по-упорит,по-голям идиот,отколкото си представяш.-говорех му аз
-Не се ли притесняваш за него?-попита ме той
-Изгубила съм твърде много хора. Свикнала съм с мисълта,че все някога ще се откажат от мен.-отговорих честно аз

-Грейс.-стъпките на момичетата отекваха по стълбите
-Във всекидневната.-извиках в отговор аз
-Много съм притеснена,ами ако този Пепо им е направил нещо. Ти си виновна,ако на Найл му се случи нещо.-злобно започна Саманта
-Чакайте,какво?-останах объркана аз
-Считай се за мъртва!-закри очи Шерил
-Хари ще те убие. Просто казвам.-добави Елинор
-Хайде да млъкнете,по дяволите! Тя е виновна за всичко! Откакто дойде тук,винаги има драма околко нас! Дори не знам защо Хари те върна в къщата след като избяга! На никого тук не си му нужна! Хари ще те изчука и ще те остави,както всички минали през ръцете му! Или по-скоро през леглото му!-злобата бликаше от нея.
-Ще млъкнеш ми? Изля ли си злобата? Изля ли си душата? Обвини ли ме? Добре ли се чувстваш?
Това,че съм тук не означава,че трябва да съм нужна на някого или пък,че трябва да задоволявам нуждите му!
Стъпи на земята,миличка! Или балона,в който летиш рязко ще се спука и тогава ти ще разбереш,че си играчка на Найл през ноща.-не й останах длъжна аз
-Ще те сложа на мястото ти,малка кучка! Мислиш ли,че не знам исторята ти?
Как майка ти и баща ти са те оставили още в деня,в койоти си се родила! Как си живяла в различни домове,защото леличките не са могли да те смогнат на характера. Знаем всичко!
Единствено Хари се прави на сляп и дори не иска да прочете онези листи,които има на бюрото си за теб. Тук командвам аз,а ти миличка си някъде много далеч в графата. Тук си от седмица и вече командваш. Няма да стане.-започна да се приближава тя
-До месец ще летиш оттук,обещавам ти!-и аз се приближих към нея.

Това я докара до границите й. Нервите й се бяха скъсали,а на мен това ми доставяше удоволствие.