𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 16: 𝐘𝗼𝐮𝐫 𝐟𝐚𝐭𝐡𝐞𝐫

Музика подходяща за тази глава:

Меди-Момиче мое
(Не ме съдете! Песената е хубава,дайте й шанс😂)
NF-If you want love
Tom Odell-Heal
The Weekend-Blinding lights

Гледната точка на Хари:

"Пусни се!"-крещяха вълните
Да те отнесем по течението,да изгубиш себе си.
Да изгубиш нещото,правещо те отличаваш,неразбран,странен.

Нали знаете,колко често обвиняваме живота,Бог или хората за собствената ни мъка?
Просто,защото искаме да убедим самите себе си,че не сме сгрешили.
"Живота е нечестен."-казват всички.
Може би е така.
Може би просто ние сме си виновни за всички зли неща случващи се.
Защото всяко действие има равно на сили противодействие.
Закон във Физиката.

Със скоростта на светлината бях напуснал къщата,а всички вътре бяха объркани от действята ми.

Сърцето ми биеше с всичката сила,на която бе способно.
Исках да избягам,да ме няма.
Да сложа точката,да не чувствам.
Да забравя кафявите коси,кафявите очи.
От болката,разкъсваща сърцето исках да вия,да се скрия.

Вкарах ключа,запалвайки двигателят на автомобила,карах без много да мисля.
Улиците изглеждаха празни,прашни,но моето сърце далеч не бе подобно на тях.

Виждайки познатата сграда на университът,излетях от автомобилната врата.
Заварих сутрешният черен джип паркиран недалеч от сградата.
Надникнах през прозореца като едната ми ръка беше поставена на пистолета в задният джоб.

Нямаше никой.
Шофьорското място беше празно.
Внимателно отворих задната врата,а пред краката ми се стовари безжизненото тяло на Джейк.
Отвратих се при гледката,но това означаваше,че Грейс все още е в опасност.

Отново краката ми се подкосиха.
С всички сили побягнах към вратите.

-ГРЕЙС!-извиках,а от една от вратите излезе лектор.
-Какво си се развикал,момче?-попита ме той видимо ядосан
-ГРЕЙС!-извиках отново,не обръщайки внимание на възрастният господин
-Хари!-през една от вратите се показа малката й фигура,а на мен камък ми падна от сърцето.

Щастието ми зависеше от нечие друго.
От нейното.
Защо бях толкова уплашен да не я загубя,след като дори не беше моя?
Сърцето й не ми принадлежеше.
Умът й беше всичко друго,но не и мой.