𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 21: 𝐓𝐫𝐮𝐬𝐭

Музика подходяща за тази глава:

Shawn Mendes-Running low
Troye Sivan-The fault in our stars
Shawn Mendes-Never be alone
Coldplay-Fix you

Гледната точка на Грейс:

Адреналинът понякога ни кара да правим неща,които,когато той си отиде,не можем да си обясним.
Бих казала,че не бях свикнала да съжалявам за действията си,но сега,когато едни необикновени очи ме гледат,не знам дали постъпвам правилно.

-Какво по дяволите правиш тук?-устната на притежателят на тези необикновени очи,бе покрита с кръв,която с лек допир премахнах,а тази,сигурно измъчена кръв,остана по пръста ми
-Ти какво правиш?-зададох въпроса си,учудващо тихо,измъчено
-Защо го правиш?-сякаш въпросите ни спасяваха.
Не искахме да чуем отговорите,просто въпросите.

Сякаш да се успокоим без отговори.
Без действие.
Без достатъчно въпросителни.
Без достатъчно точки.
Без никакви препинателни знаци.

-Стайлс,какво си се размекнал?-различни гласове се чуваха от различни ъгли. Макар и малката публика,скандираше.

-Вие,изроди! Наслъждвате ли се?-учудих се от моща на гласа си.
-Наслъжвате ли се? Елате вие! Нека вашата кръв тече на този импровизиран ринг! Не знаете нищо. Няма и да знаете исторята на всеки един застанал тук,за да спасява хората,които обича. Вие имате ли нещо подобно на любим? Или тази дума е непозната за вас!
Научете се да обичате,копелета! Покажете,че сте хора,защото някой ден ще съжалите за всичко!
Рано или късно!
Сега се приберете и легнете,за да разберете стойността на един човешки живот и на всяка невинна,пролята капка кръв.-знаех,че това не съм аз, не бях човекът,който да съди постъпките на другите.

Не бях човекът,който да се бърква в животите на другите,но болката,болката ме правеше неузнаваема.

Знаех,че го боли. Знаех,че няма и да си признае.
Болката е ключът към различната същност.
И не тази,която минава,а онази проникващата във всяка клетка на тялото ти,показва ти,че понякога видимата болка е по-малка от тази,която не можех да разпознаеш,тази на сърцето.

Очите на всеки един пропаднал човек в тази зала,ме следяха и противни на очакванята,не ми беше неудобно.
Чувствах се силна,за първи път от много време.
Аз владеех парада.