𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 24: 𝐒𝗼𝐥𝐚𝐜𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Йоана Сашова-Утеха
One Direction-Torn

Гледната точка на Грейс:

Животът понякога смачква хората до толкова,че не могат да се изправят на крака.
Аз бях изживяла твърде много,бях се научила без ничия помощ да понасям ударите на съдбата към себе си,но сега,когато съдбата решаваше,че тези удари ще са насочени към момчето с зелени очи и къдрави коси,не знаех дали ще мога да се изправя без да имам белези след това.

Ретроспекция

Времето навън бе повече от прекрасно.
Слънцето бе изгряло високо на небето,а облаците сякаш си бяха дали почивка от непрестанните валежи.
Бях настроена на лятна вълна,за това и чаках Ник да се прибере от училище и заедно да отидем да ядем сладолед,от шоколадовият.
Необичайно бе закъснението му от 30 минути,от което тялото ми леко започоваше да се сковава.

Досадната музичка от домашният телефон се разнесе из голямото помещение на всекидневната.
Точно тя и ме изкара от транса,в който бях поданала.

-Домът на Хари Стайлс.-започна делови глас,щом поех слушалката в ръце
-Да.
-Мога ли да попитам с кого разговарям?-продължи
-С приятелката му.-казах сигурно
-Обаждам се от училището,в което учи Ник Стайлс,за съобщя за сериозно нараняване. Заведен е в местната болница.-тялото ми се стресна,но знаех,че Ник е повече от силен и едно нараняване няма да бъде предизвикателство за него
-Добре,благодаря.-отвърнах мило,затваряйки телефона,набирайки телефона на Хари

-Кажи,Грейс.-звучеше ядосан,но това не ме накара да забравя,защо бях звъннала
-Хари,Ник е пострадал. Директорката на училището ми звънна и каза,че има сериозно нараняване,и е заведен в местната болница.-кълна се,че чух тежкото преглътване дори през далечното разстояние,а секунди след това известието за приключване на разговора,ме накакра да посърна.

Грабнах малката раница,прибирайки вътре първите попаднали неща в ръцете ми: протмоне,ключове и телефон,който дори не беше мой,но помагаше за бързи обаждания.
Качих се в първото спряло такси,казвайки адреса на местната болница.
Когато пристигнах,в коридора бяха наредени всичките познати лица,сега по-притеснени от всякога,но едни зелени очи бяха най-отличаващи.