Глава 25: 𝐈𝐭'𝐬 𝐧𝗼𝐭 𝐡𝐞𝐫 𝐟𝐚𝐮𝐥𝐭

447 35 14
                                    

Музика подходяща за тази глава:

Christina Aguilera-Hurt
Jessie Ware-Hearts

Гледната точка на Грейс:

Границата между живота и смъртта е много тънка. Тънка,както търпението ви,когато искате да забиете шамар на госпожата по математика,за поредният тест тази седмица,но не го правите.
И не ме разбирайте погрешно,не ме е страх от собствената ми смърт.
Страх ме е,дали ще оставя отпечатък на този свят,с който да ме помнят.
И въпреки всичко,това не бе най-големият ми проблем сега.

Проблемът,който ме изяждаше жива бе мониторът,който от минута насам не отчиташе сърдечна дейност на малкото момче със Сидром на Даун,астма и брат за дявол.
И дори да бяха опитала да го спася,знам че аз бях виновна за смъртта му.

За изгубеният живот,които дори не бе започнал.
И за всяко едно предизвикателство,което животът все още не бе поставил на пътя му.

-По дяволите!-извиках аз,а ръцете ми веднага се заплетоха в косите,като пред това махнах предпазната шапка.

И се смачках.
За пореден път се смачках.
Сама.
Без ничия помощ.
Без намеса на външни лица.
Прокелет живот.
Проклета съдба.
Проклет свят.
Сълзите жулеха така сухата кожа на лицето ми,показвайки ми,че все още дишам,колкото и да исках да бъда аз на онази операционна маса.

Предстоеше по-тежкото.
По-болезненото.
Излизайки от интензивното отделение с все още течащи сълзи примесени с малко сополи,цялата група от познати лица се нахвърлиха върху мен.
И сега лицата не бяха толкова познати,както преди.
Бяха далечни.
Студени.
И знаех,че го заслужавам.

-Какво стана?-пръв изтича Хари,не се й учудих на ядосаната физономия.
Той знаеше какво се бе случило.
Познаваше ме,колкото и да не исках да бъде така.
-Хари-преглътнах преди да продължа
-Съжалявам,опитах. Дадох всичко от себе си и знам,че няма да ми простиш и ще изтърпя всичко,което ми направиш,защото го заслужавам.-опитах се да докосна кожата на лицето му,но в последният момент главата ми се отдръпна.
А забилият от него страна шамар върху лицето ми,не заболя толкова,колкото думите,които не излезнаха от неговата уста.
-Знаех,че ще го предадеш. Знаех,че ще го разбиеш. Знаех,че изобщо не трябва да те допускам до него.-засмя се горчиво Луи
Моето тяло се плъзна от бялата болнична стена,настанявайки се не туко-що измитият под.

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Where stories live. Discover now