𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 9:𝐄𝐬𝐜𝐚𝐩𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Ed Sheeran- castle the on the hill
Hailee Steinfeld- wrong direction
James Arthur- suicide
Billie Eilish- no time to die

Гледната точка на Грейс:

Дали,ако останех в прегърдките му светът щеше да бъде по-добър?
Щеше ли да бъде по-лесно за мен? А за него?

Животът е странно нещо. Един ден си на върха,а на другия не знаеш дали изобщо си на дъното,но точно това му е и интересното.
Дали ме беше страх да рискувам? Не знам.
Трябваше ли да разбера?
Не знам.
За сега ми стигаше това да чувствам равномерното дишане на някой по-различен и също толкова неразбран,колкото мен.

-Хари,закъсня..-вратата се отвори с трясък и преди да разбера дори кой е,бях стиснала очи,правейки се на заспала.
Разпознах гласа на Луи,който се стресна на позицята,която бяхме заели с къдравия нещастник.
-Недей да викаш.-чух дрезгавият глас на заспалото момче до мен,а аз упорито отказвах да отворя очите си
И така леглото остана празно,както сърцето ми. Мислех,че бях свикнала с празнотата на белите чаршафи,изпълнени единствено с моето присъствие,но защо тогава ме заболя,когато нямаше кой да държи тялото ми?
Или пък самата мисъл,че тези ръце са на най-големият мафиьот на света,ме караше да харесвам все повече тази мисъл?

-Какво правихте миналата вечер,че да се намерите в едно легло?-дори през вратата можех да чуя подигравателният тон на Луи
-Палачинки,Луи! Нищо не сме правили! Нямаше къде да спя и легнах на леглото си!-обясни Хари изнервен до почти краен предел
-Хайде признай,знам че я харесваш поне малко!-можех да усетя злобният поглед на Хари дори през дървената дъска
-Да харесвам онази надута гъска? Няма шанс!-опреверга се къдравият идиот
-Надутата гъска,която спаси задника ти от дебелият-дъртак-наркобос-дилър-французин- и още преди да се осъзная се бях оказала пред вратата,щях да продължа,но пръстът на Лиъм ме спря.
-Моля те,спри да говориш. Преди малко приспах Беър и ако се събуди,ти ще го приспиваш-заплаши ме той
-Кой е Беър,ако не е тайна?-попитах аз,махайки пръстът му от устните си
-Изчадието на Лиъм.-проговори Хари слизайки по стълбите,а останалите просто го следвахме
-Тоест детето ми.-обясни Лиъм
-Кой ти е виновен,че си забравил презерватива?-повдигна безразлично рамене,зелениоокият идиот докато си правеше кафе
-Желано беше,Стайлс!-оспори го момчето срещу него
-Така ще кажеш! Къде е Ема,тогава?-след тези негови думи Лиъм просто се качи към стаята си
-Хари знаеш,че това му е болна тема?-проговори Луи,а Хари не му обърна особено внимание и постави кафето си на плота,а преди да може за реагира аз го взех и си отпих голяма глътка
-Момиче ще ти изкарам косата от скалпа! Престани да ме дразнеш!-обзалагам,че ако можеше да убива с поглед,то аз щях да бъда вече 3 метра под земята
-Надявам се да не бъде с колан. Коя е Ема между другото?-говорех аз на Луи
-Ема е майката на Беър.-отговори кратко той
-Какво се е случило с нея?-полюбопитствах аз
-Почина при раждането.-каза той все едно не е нещо голямо.
Неусетно глътката,която бях приела се озова в бялата тениска на Стайлс
-Наистна прекаляваш!-изнерви се той
-Казва го човекът,който обвини приятелят си в убийството на майката на детето му.-затапих го аз
-Казах го веднъж,няма да го повторя втори път,ако живееш тук,то това ще се случва по моите правила.-говореше докато се приближаваше,а секунди по-късно усетих здравите му длани обвити околко врата ми.
-Хайде,Хари. Достатъчно й е,разбрала е.-дърпаше го Луи и секунди след това хватаката му липсваше околко врата ми