𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 10: 𝐃𝐚𝐫𝐤

Музика подходяща за тази глава:

Shawn Mendes & Khaild-Youth
Victoria Georgieva-Tears getting sober
Sia-Big girls cry
Daughter-Medicine

Гледната точка на Грейс:

Някога били ли сте объркани?
Налагало ли ви се е да правите избор,от който сте се опитвали да бягате?
А какво за онези безсънни нощи,в който лежиш и умът ти просто отказва да заспи?
Опитвате ли се да избягате? От спомени? От хора?
Колко вечери сте си лягали мислейки или плачейки за нещо,което ви тежи?
Търсите ли пътя си? Борите ли се за себе си?
Искате ли нещо или някой,който не можете да имате?
Изпитвате ли празнота?
Онази празнота,която все се борим да запълним някак си.
Чувствате ли се добре сред хората или обществото?
Интересува ли ви мнението на останалите?
Страдате ли? За нещо? За някой?
Чувствате ли се така сякаш никой не ви разбира и никой никога не би могъл да ви разбере?
Иска ли ви се да избягате от всичко и всички?
Някъде,където само вятърът може да ви чуе.
Разпръснати ли са мислите ви? И опитвате ли се да съберете парченцата?
Истината е,че всеки от нас търси нещо.
Всеки от нас търси някой.
Всеки от нас се е връщал в миналото,за да събере сили,за да изживее настоящето,а може би и бъдещето.

Аз ли? Аз бягах. За пореден път.

Страха. Думата изпречваща се пред повечето предизвикателства.
Дали ме беше страх,наистна?
Дали,ако зарежа миналото,бъдещето ще стане по-лесно? Дали,ако загубя старите спомени,ще загубя себе си накъде по трасето?

Тичах далеч от всичко.
Тичах далеч от зелноокия дявол.
Далеч от русата добре-готвеща гарга.
Далеч от момчето с дете и никога-не-връщаща се приятелка.
Далеч от момичетата с изкуствен тен и маркови боклуци.
Далеч от болното момче с брат за дявол.
И съжалявах. Съжалявах за непромененото бъдеще,минало и за пропиляното настоящо.

Гората беше необятна,а силите ми бяха на предела. Молех се единсвено г-жа Либерт да ми прости за неплатеният наем и за неприличният вид.

Дърветата се сливаха в небосвода,а светлината от Слънцето липсваше и на негово място идваше Луната.
Така мистериозна,както повечето хора на този свят.
Идваме и си отиваме,но все още продължваме да смятаме,че времето ни е достатъчно за всичко,ами ако не е.
Ако това,за което се борим накрая няма никакво значение,ами ако просто се лутаме между океана от чувства.