𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 31: 𝐀 𝐩𝐢𝐞𝐜𝐞 𝗼𝐟 𝐩𝐚𝐫𝐚𝐝𝐢𝐬𝐞

Музика подходяща за тази глава:

Lay me down- Sam Smith/John Legend
All I want-Kodaline
You broke me first- Tate McRae

Година по-късно:

Гледната точка на Грейс:

Няма го.
Бе изчезнал от живота ми,така неочаквано,както беше влязъл в него.
Научих се да живея без него,въпреки че тайно се надявах да видя зелените му очи зад някой ъгъл,дебнещ ме,за да ме върне обратно в живота си.
Научих се да превързвам раните си сама,така както преди той да стане част от мен.
Онази част от мен,която обичам,но е вредна за околните.

Щях да излъжа,ако кажех,че не ми липсва.
Че не той е причина за всички сълзи преди да заспя и след като се събудя.
И въпреки,че бе изминала година,откакто не бях виждала неговото лице,го обичах.
Обичах го,така както,в денят,в който ме разби.
Исках отново да почувствам ръцете му околко тялото си,карайки ме да се върна вкъщи,в неговото вкъщи.
Исках адреналина,който той ми доставяше само с една целувка.
Но не исках да бъда наранена отново,не исках да слагам товарът,наречен Хари,на сърцето си.

През тази година бях сама.
Не физически,но психически.
Крис бе неотлъчно до мен,беше приятелят,от който имах нужда,когато нямах нищо.
И въпреки,че аз бях го изоставила,той не бе го направил.

Даде ми подслон,когато не знаех къде ще остана за поредна вечер.
Даде ми работа в ресторанта,който ми напомняше за Пепо,но бе единственият ми начин,да свързвам двата края.

И искам да ме видиш сега Харолд.
Искам да ме видиш сега,когато работя и съм способна да плащам навмът на малкият апартамент,в който живеех от пет месеца.
Искам да ме видиш сега,когато съм по-силна от преди,сега когато душата ми се научи само вечер да тъжи за теб.
Мразя те толкова,колкото те и обичам.

-Грей,не закъсняваш ли за лекции?-потупа ме по рамото бъдещата годеница на Крис
-Колко е часа?-зададох въпроса си,а тя загледа някъде назад зад барбюолтът на бара,за да види часовника на стената
-11:30-отвърна
-По дяволите.-казах аз махайки бялата престилка,с която обслужвах клиентите ни

Изтичах до кухнята при Крис,който отново стоеше пред една от печките,готвейки нещо вкусно.
Беше притеснен,няма да лъжа и аз щях да бъда,ако ми предстоеше това,което и на него.
Щеше да предлага брак на Лей.
Бяха двойка от няколко месеца,но той чувстваше това действие за правилно.