【Just Sex】『New Life』

【35】

Бяха минали четири месеца от последната среща на Юта и Тейонг. Розовокосия беше се върнал в университета и отново бе започнал да понася тормоза от състудентите си, но вече не го приемаше както преди. Сега искаше да живее, заради японеца. Искаше да му покаже, че вече бе силен и можеше да се справя сам.

Юта също се върна към стария си живот. Бе започнал да търси купувачите на приятелите си и вече бе намерил повечето от тях, като му бяха останали само тези на Дойонг и Сиченг.

Всичко в живота му си вървеше както преди или поне така изглеждаше отстрани. В действителност русокосия не се справяше много добре. Успяваше да подържа илюзията, че нищо му няма пред останалите, но когато останеше сам си изливаше всичко, което му беше на сърцето. Страдаше за Тейонг и му беше ужасно трудно да сдържа всичко в себе си. Опитваше се по всякакъв начин да се държи нормално, но си личеше и Джони го бе забелязал.

-Сигурен ли си, че си добре? Изглеждаш ми доста притеснен.-попита Джони, гледайки разтревожено към най-добрия си приятел.

Двамата пътуваха към мястото, на което щяха да се срещнат с Кун. Седяха в пълно мълчание, докато по-високия не развали тишината.

-Да, добре съм. Не се притеснявай, Джони.-русокосия му прати усмивка.-Недей мисли за мен.

-Юта, няма начин да не се тревожа за теб. Ти си ми най-добрият приятел и ме е грижа за теб.

-Благодаря ти, но съм добре.

-Искаш да го видиш нали?

След като Джони каза това, японеца сякаш замръзна. Ръцете му започнаха да треперят и внезапно започна да се поти. Той наистина искаше да види розовокосото момче. Толкова много искаше да го прегърне и целуне. Искаше да го усети в ръцете си.

-Ужасно много искам да го видя.-призна си той и въздъхна изморено.-Липсва ми толкова много.

-Тогава защо не отидеш да го видиш?-предложи му по-високия и се усмихна.

-Той не би искал да ме вижда. Аз го нараних и...

-Стига с това! Няма да ти стане нищо ако отидеш само да го погледаш малко от далече. Ако седиш настрана няма да те види и така няма да те заболи толкова много.

-Мислиш ли наистина така?

-Да разбира се.-Йонгхо се засмя, карайки гои той да се засмее леко.-Може след срещата с Кун и Сиченг да отидеш до дома ми и да го видиш. Аз ще трябва да отида с Джено, Джемин и Ронджун да посрещна поредната пратка амуниции, но Кун и Сиченг може да те придружат.