【Just Sex】『New Life』

【1】

Тейонг взе чантата си от мястото, на което седеше и тъкмо щеше да излезе от залата, когато едно момче от неговия курс го дръпна за косата и го накара да седне обратно. Непознатото момче седна до него, а малко по-встрани седеше неговата групичка.

-На къде си тръгнал, Тейонги?-въпросното момче стисна по-силно косата, карайки го да изкимти от болка.-Не били искал да поздравиш приятели си?-каза той и със свободната си ръка сграбчи брадичката му, карайки го да го погледне в очите.-Слушай ме, когато ти говоря, боклук нещастен!

Тялото на розовокосия се разтрепери и затвори изплашено очи. Не харесваше тези момчета, а дори ги срещаше за първи път.

-Защо не говориш, нищожество!?-възкликна друго момче, което заедно с още няколко седяха почти надвесени над другите двама. Ритна Тейонг в гърба, при което той изохка от болка.

-Той е прав, Тейонги. Защо мълчиш?-попита първото момче, което седеше до него.

-А-аз д-дори не ви п-познавам.-едва намери смелост да каже Те. Гласа му трепереше от страх, а тялото му вече го болеше. Не знаеше кои са тези хора, но знаеше че няма скоро да го оставят намира.

-О, така ли? Та ние сме в един и същи курс. Как може да не ни помниш, а?-отвърна друго от момчетата, след което бързо му удари по два шамара на лицето.

Очите на Тейонг вече започнаха да се насълзяват. Защо не спираха да го тормозят? Какво толкова им беше направил?

Този, който седеше до него тъкмо се готвеше да каже нещо и може би отново да го дръпне за косата, когато не чуха един от лекторите.

-Какво правите вие?!

Всички се обърнаха към лектора, а Тейонг се възползва от момента, избягвайки от капана им. Побърза да излезе от залата и веднага се затича към изхода на факултета.

Той успя да излезе навън, сълзите вече падаха от очите му, събирайки погледите на студентите около него. Закри очите си с едната си ръка, след което започна отново да бяга.

Защо не можеше живота просто да свърши за него? Защо трябваше да се измъчва така? Какво, по дяволите, постигаше с това да живее? На някой изобщо щеше ли да липсва?

За да се измъчва. За да му е гадно. Нищо не постигаше. Няма хора, които да ги е грижа за него. Това бяха отговорите на тези въпроси, които контролираха ума му почти през цялото време.