【Just Sex】『New Life』

【28】

Беше минала седмица от както Юта беше говорел с Джиньонг и колкото и да не му се иска да си го признае започваше наистина сериозно да обмисля варианта да е започнал да изпитва някакви чувства. Това обаче изобщо не беше добра новина за него, даже беше ужасна. Не биваше да изпитва чувства. Ако изпитва чувства, тогава ще започне да се колебае и да съчувства на хората, а той не може да го прави. Та той е мафиот, мамка му, как ще се колебае да убие някого?!

Накамото влезе в кабинета си и щом видя цветя, кутия с бонбони, картичка и подарък върху бюрото си, извъртя очи. Намести се на стола си, след което взе картичката, за да се увери в това кои му бяха пратили тези неща. Както и очакваше, на картичката пишеше името на Тейонг и също имаше някакви сладникави стихове написани , но той не им обърна внимание. 

Той смачка картичката и я хвърли в кошчето, което се намираше близо до него. Взе подаръка и го отвори. Видя скъп вътре скъп часовник и няколко сребърни пръстена. Въздъхна и затвори кутията, след което отвори едно от чекмеджетата и я пъхна вътре при останалите подаръци.

Освен, че през тази седмица Юта започна да обмисля варианта отново да изпитва чувства, той бе засипан от подаръци от розовокосия кореец. Всеки ден щом влезеше в кабинета си намираше бонбони, цветя, подаръци и най-важното картичка, на която да пише че всичко това бе от Тейонг.

-Това момче няма ли да се откаже? Писна ми да изхвърлям цветя и картички.-той мина с ръка през лицето и косата си, след което се облегна назад на облегалката и затвори очите си.

-Но подаръците и бонбоните си ги запазваш.-засмя се Джони, след което седна на един от столовете пред бюрото. Взе си една бонбона и се усмихна на приятеля си.-Ммм, тези са по-хубави от вчерашните, но все още предпочитам онези от сряда. Хареса ми, че имаха лешник.

-Бонбоните ги запазвам, за да има с какво да храня бедничкия си най-добър приятел, който няма възможността да му подарят такива.-русокосия погледна новодошлия с лека усмивка.-Е, няма ли да ги вземеш всичките? Може да ти дам и подаръците.

-Няма ли поне да ги опиташ? Тейонг ги е купил специално за теб.

-Може и Дойонг да ги е купил с моите пари.-отвърна отегчено японеца и взе телефона си в ръка, започвайки да преглежда съобщенията си.-Какво стана със старшите? Има ли още, които сами да си признаха?