Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 8

- Какъв си ти? И не ми пробутвай, че си братът на Силвия.

Бях насочил пистолета срещу него. Онзи ми отвръщаше с нахалната си усмивка. Мейран дойде в апартамента, когато чу крясъците в коридора.

- Кажи ни истината иначе ще стане страшно за теб. - Предупреди го приятеля ми.

- Вие не ми вярвате...

- Да, защото дрънкаш глупости, аз нямам семейство израснала съм в сиропиталище. - Силвия се разгневи.

- Така са те накарали да мислиш за твое добро.

- На къде биеш, по дяволите?! - Попитах го по-спокойно.

- Искам да говоря насаме със сестра ми, ако обичате.

- Ние няма да мръднем от тук.

Силвия си пое дълбоко въздух и ми каза:

- Прав е, оставете ни ще поговоря с него, изчакайте в хола.

- Сигурна ли си? - Погледнах онзи плъх подозрително.

- Да и не подслушвай после ще ти разкажа всичко.

- Сякаш бих го направил...

- О, моля ти се. Хайде върви. - Мейран ме изтика навън.

Чакахме почти час във всекидневната. Накрая се притесних и почуках на вратата.

- Силви?

- Идвам секунда.

Дойде при нас, а онзи вървеше след нея.

- Запознайте се с Брус. - Тя се обърна към нас. - А това са Джонатан и Мейран.

- Наистина ли е твой брат?

- Не знам, ще разберем скоро.

- Как? - Не схващах.

- Ще си направим ДНК тест. - Заяви тя.

- Чакай, чакай осъзнаваш ли, че не можеш да излизаш, никой не бива да разбира, че сте в този хотел. - Мейран откачи.

- Не изпадай в паника, никой никъде няма да ходи.

- Понякога не схващам какви си ги намислила?

- Отгатни сам, ще го изпратя. - Смени темата.

Секунди по-късно Брус и Мейран се бяха изнесли. Разбира се, мен любопитството ме човъркаше и я приклещих с куп въпроси.