Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 13

- Ако още веднъж успориш това, което ти казвам да направиш ще се скараме. - Погледнах лошо Джон.

- Няма повече. - Направи болезнена гримаса.

Лекарят, който дензификцираше раната му се смееше.

- Стига с ругатните голям мъж си все пак.

- Какъв мъж, погледнете го като някакво бебе е. - Подигравах му се отстрани.

- Обещавам да те слушам от сега нататък ако спреш да се шегуваш с мен.

- Раненият на фронта възстановява ли се вече? - Мейран надникна на вратата.

- Ето го и другия дойде, само ти ми липсваше... - Покри с длан лицето си.

- Ти се правеше на корав идиот, сега ние ли сме ти виновни?

- Не, но поне се въздържайте от коментари.

Доктор Петридис ни прекъсна с професионалния си тон:

- Дадох му успокоителни, изглежда всичко е наред, така че няма смисъл повече от посещението ми, само на няколко часа привързвай на ново раната му.

- Благодаря ви, че дойдохте.

- Ако нещо отново се усложни, макар че е малко вероятно ми се обадете.

- Да ще се свържем с вас.

- Пожелавам ви лек ден!

- И на вас. - Изпратих го до автомобила му.

Върнах се при онези двамата и ги сварих отново да спорят за Клаодио и бащата на Джонатан. Подслушвах разговора им.

- Ти си луд, ако мислиш, че онова псе се е отказало. Делото ти по развода почти приключи, учудваме че Клео се е съгласила доброволно да се разведе с теб.

- Дали не я е принудил по някакъв начин?

- Защо си въобразяваш? Клаодио не би жертвал скъпоценната си дъщеря. Стигнало е до медиите със сигурност и е зарязал случая.

- Не би се допуснал до това унижение.

- Именно, трябва да бъдем нащрек, защото скоро време ще атакува и то по най-слабото ти място.

- Не говори така, няма да го допусна да ми я отнеме.

- Има такава сила, познава почти целия свят има връзки навсякъде, където се огледаш, невъзможно е да му се изплъзнем невредими.

- Ако трябва ще умра, но няма да дам и косъм да падне от главата на Силвия! - Джон пак беше меко казано бесен.