Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 5

Взех си продължителен душ. Обмислях обстановката в момента. Главата ми пулсираше от опасността, която ни дебне навън. Всичко беше една огромна грешка в самото начало. Не биваше да се срещаме отново с Джонатан, не трябваше и да лъже Клео. Тя не знае за долните им игри и е съвсем невинна в тази ситуация, също като мен. Излязох от банята обгърната от мълчание. Джонатан беше заспал и по-добре не бях готова да отговарям на въпросите му от типа дали съм съгласна, щях да взема решение, но не сега. Легнах с гръб към него, усещах топлината му и неусетно отново се върнах в миналото ни със сънищата...

*** 2016

Пътищата ни се разделиха, едва се изправих след сблъсъка с реалността и че Джонатан не ме обича. Наблюдавах от колата си дома ни, в който бях толкова щастлива, но той разби всички илюзии, които беше създал. Погледнах към теста за бременност, който бях направила преди около час и нямах смелост да видя какво ще покаже. Грабнах го с треперещи ръце и отворих очи, оказа се положителен. Една сълза се стече по бузата ми и се търкулна някъде в изгубените ми мечти. Чудех се накъде да поема в този момент? Нямах си абсолютно никого. Джонатан беше единственото ми спасение от самотата, но и него вече го нямаше. Тръгнах с последни сили към къщата му, но в този момент се приближи един автомобил и от страх се скрих зад едно дърво. От него слязоха Джонатан и едно непознато момиче, за което си нямах и на представа кое е. Чуваха се слабо и едва доловимо.

- Това е скромното ми жилище, извини ме че не мога да ти предложа лукса, с който си свикнала да живееш в Италия.

Тя се усмихна и му отвърна:

- Не забравяй за клетвата ми пред олтара - да те приемам такъв какъвто си.

Джонатан изведнъж се ядоса:

- И двамата знаем, че брака ни е просто лист хартия. Влизай вътре! Идвам след минута.

Не се бях скрила добре и той ме видя, приближи се предпазливо, когато момичето се прибра.

- Какво търсиш тук Силвия?! - От грубият му тон ме полазиха тръпки.

- Нищо. - Прибрах теста в задния си джоб. - Дойдох да ти пожелая щастие с новата ти съпруга!

- Лъжеш ме...

- Мисли, каквото си поискаш не ме засягаш!

Качих се в колата ми потеглих към мотела, в който бях отседнала, от самото напрежение, което се бе натрупало напоследък загубих съзнание, последното което си спомнях бе как автомобила ми се заби в едно дърво.