„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !"
В объркан свят като този няма...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Няколко месеца по рано...
Съдията се изправи, за да произнесе присъдата ми. Зад мен стояха Клаодио и баща ми, които се подсмихваха на нещастието ми и как за миг ми отнеха всичко. Силвия беше мъртва и аз бях виновен за смъртта ѝ. Проклет да съм! Аз ни обрекох на това! От самото начало знаех, че не съм за нея, но въпреки предупрежденията на всички я погубих със своята нищожна любов.
- Подсъдимият Джонатан Слейд е осъден на 15 години затвор без право на обжалване. Разгледахме случая и установихме, че той е причината за смъртта на бившата си съпруга Силвия Сийзън. Тя е починала на 10.03.2020 година вследствие на катастрофа. Всички улики сочат, че убийството ѝ е било планирано.
- Не е вярно! – Протестирах.
- Тишина в залата! Отведете този престъпник! Делото приключи!
Не може да бъде, не е възможно... Сигурен съм, че е подкупен от онези двамата, които си разчистиха пътя и ме тикнаха в затвора. На излизане видях самодоволната усмивка на Мейран и ако не ме държаха полицаите щях да я строша без да се замислям. Той с цялата си наглост ни спря и застана срещу мен.
- Жалко, че любовта ви свърши по този нелеп начин, но погледни от добрата страна ти не загуби нищо освен една долна лъжкиня.
- Не я обиждай! Не смей!
- Тя беше една малка кучка, която ми се отдаде без капка съжаление към теб и те излъга че съм искал да я изнасиля, а тя си легна доброволно с мен. Ти си наивник, а онова дете, което чакаше е мое, а не твое!
- Лъжеш, негоднико! – Щях да го разкъсам на парчета.
- Все още ѝ вярваш! Махнете го от тук! Сбогом, Джон ще се видим в Ада!
Да правилно го каза, че там ще се видим и ще се постарая така да стане. Той ще гори в пъкала и лично ще го пратя там. Дните и месеците един по един се изнизваха. Бях осъден несправедливо. Между четири стени някак си преживявах болката и мъката си по единствената жена, която съм обичал и още обичам. Тя му липсваше ужасно много. Излежавах чужда присъда, но имах чувството че я заслужавам напълно, защото не я опазих. В онзи ден трябваше да умра аз, а не Силвия. Не вярвах на нито една дума на Мейран, защото познавах добре моята Силви и тя не би ме предала така безсрамно.
