Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 4

Силвия ме наблюдаваше с широко отворени очи и дума не продумваше.

- Ти ме пусна да си тръгна не помниш ли?

- Никога не съм искал да те напускам!

- Тогава ми обясни защо ме пропъди от живота си?

Беше време за истината твърде дълго я крих от нея. Надявах се да ме разбере.

- Ще ти разкажа, а сега се успокой. - Сякаш едновременно говорех и на себе си.

Тя седна до мен на дивана и наостри уши, както винаги любопитна да научи всичко.

- Помниш ли онази сделка?

- Да след нея се разделихме. - Промълви с горчивина.

- Нямаше нищо такова, онзи ден отидох при баща ми. Беше провалил сделката с един италиански наркотрафикант.

Силвия остана слисана.

- Семейството ти се занимава с наркотици?

- Не само, семейството ми е част от мафията в Америка. Не се надявам да ме разбереш. Исках да те предпазя от тази гадост, за това и никога не те запознах с тях.

- Ами фирмата ти?

- Това е страничен бизнес, с който се занимавам само аз. Затова и баща ми ме мрази, защото никога не се захванах с мрасотиите му. Той беше обещал на този италианец да сключа брак с дъщеря му, а в замяна той да му даде власт над целия свят.

- Звучи ми толкова нереалистично. - Каза тихо Силвия.

- Но най-ужасното от всичко беше, когато ме накара да се разделя с теб. Принуди ме по най-отвратителния начин.

- Как? Какво ти каза? - Тя ме заля с въпроси.

- Заплаши ме, че ще те убие, ако не се разведем и не се оженя за Клео. - Издрънках го на един дъх.

- Твърдиш, че собствения ти баща е поискал смъртта ми?

- Да...

- След като знаеш, че съм в такава опасност защо не се опита да ме защитиш, а ме отпрати?

- Тогава той беше много силен противник, трябваше да те пусна, поне знаех че ще бъдеш жива.

- А сега обстоятелствата промениха ли се?

Поклатих отрицателно глава. Силвия си пое дълбоко дъх и се озърна към мен.

- Значи все още могат да ми пръснат мозъка?

- Не, аз съм тук не могат да ти навредят, защото аз държа дъщерята на италианеца.