Съжалявах от самото начало, че познавах Джонатан Слейд. Той беше опасен, животът му се въртеше около неговата кариера, а моята вина беше, че все още го обичам. Тази празнота от ляво не се лекуваше и с всеки изминал ден ставаше все по-голяма и по-голяма. Опитах се да го забравя, но неуспешно той винаги се прокрадваше в мислите ми и отключваше миналото ни като неканен гост ми напомняше колко жалко изглеждам отстрани всъщност. В един момент имах всичко, от което се нуждаех, а в следващия ми го отнеха - щастието, любовта ми отидоха по дяволите.
Без обяснения и увъртания ми би шута подобаващо и ме изхвърли навън в студа. В онзи момент дори и бездомниците си имаха дом, а аз нямах абсолютно нищо. Нито семейство, нито приятели, при които да се подслоня поне за кратко. В онази мразовита нощ си пожелах този дявол никога да не ме замени с някоя друга, във всяка една жена да вижда мен. Да умира с всяка секунда в терзания.
Цели четири години бяха изминали, а аз си стоях все същата развалина, но като завещание му изпратих моето последно писмо, сигурна съм, че го е прочел и съм изникнала в коварното му съзнание. Исках да му отмъстя веднъж завинаги и да отворя една нова страница в живота ми, да започна на чисто.
***
Станах от леглото си и стъпих върху студения под в стаята ми. Навън валеше сняг и беше натрупало доста, не се учудих, защото наближаваше Коледа. Блейк спеше в удобното си легълце, когато чу стъпките ми покрай него се протегна и се прозя сънено. Наведох се и го погалих.
- Моят важен котарак, гладен ли е?
Сякаш ме разбираше и измяука удобрително. Отидох в кухнята и сипах в купичката му от котешката храна.
- Хайде, ела... - Провикнах се.
Погледнах към ръчния ми часовник на масата, имах цял час да закуся и да се приготвя за работа. В този момент се звънна на входната врата. Кой ли пък се беше сетил толкова рано за мен? Отворих и пред мен застана един куриер с огромен букет червени рози.
- Силвия Сийзън?
- Да аз съм.
- Има пратка за вас.
- От кого?
- Не знам, адресът от който са изпратени е анонимен, аз само доставям.
- Ясно. - Взех цветята и се подписах. - Приятен ден!
Затворих и тръгнах обратно към стаята. Имаше малка картичка прикрепена към тях. Разгърнах я и се зачетох между редовете:
ESTÁS LEYENDO
Stolen happiness/Откраднато щастие
Romance„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...
