Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 18

Животът, който живеех се оказа пълна илюзия. Всеки един ден се обеждавах, че с Мейран в миналото ни не сме били съпрузи. Той твърди, че силно ме обичал, но не обясняваше отсъствията му, които бяха постоянно, а да не говорим за изневерите му. Това би ме наранило, ако изпитвам нещо към него. Както всички твърдяха аз съм била коренно различна от преди. Единственото, което ни свързваше с моя съпруг е синът ни, който е на път да се роди. Работата на Мейран явно е по-важна от всичко останало, има и нахалството да обвинява и мен, че ние сме се отдалечили, даже не се опита да ми припомни какви сме били. Не съществувам за него, просто съм един предмет в дома му, който той подминаваше и не забелязваше как страдам и колко сама се чувствам, но явно вината наистина е моя, защото съм се омъжила за такъв сухар като него и представи си съм била влюбена. Лъжата, в която участвам със сигурност го улеснява и си въобразява, че аз не подозирам, че има нещо гнило в цялата история.

Да започнем с любовниците му, когато го попитам за тях той отрича и ме нарича луда. Глупачка съм да се надявам, че ще бъда щастлива някой ден. Онази празнота от ляво не се запълва, стои като безна и ме поглъща. Самотата е ужасно непоносима - в нея няма любов, нито щастие... Аз съм една развалина, а не разбирам даже защо е така? Кой ми липсва? Не съм цяла, не мога да се усмихна, сякаш някой е откраднал усмивката ми. Иска ми се да се махна от реалността и да потъна в дълбок сън, после да се събудя и всичко да бъде различно, а аз да имам някого, който ме обича и да ми дава тази любов...

***

С Клео сме в градината и пием кафе. Тя бъбри за някакъв бал за благотворителност, но не я слушам.

- Пак си разсеяна. - Отбеляза тя и прекъсна мислите ми.

- Напоследък съм уморена.

- Не, отнесена си. Какво те тревожи? Мейран ли?

- Отношенията ни винаги са в контра, постоянно спорим.

- Поговорете. - Предложи.

- Опитвах, но стигаме задънена улица.

- Ще видиш, че когато се роди детето ще подреди всичко.

- Надявам се...

Тъкмо говорим за него и Мейран се появи и разговаряше с някакъв мъж, доста познат ми се стори. Дойдоха при нас и ни поздравиха.

- Здравей, скъпа! - Целуна ме леко по бузата.

Разигра някакъв театър пред другите. Ще се включа в играта му, не бих се поставила в неловко положение.