Животът, който живеех се оказа пълна илюзия. Всеки един ден се обеждавах, че с Мейран в миналото ни не сме били съпрузи. Той твърди, че силно ме обичал, но не обясняваше отсъствията му, които бяха постоянно, а да не говорим за изневерите му. Това би ме наранило, ако изпитвам нещо към него. Както всички твърдяха аз съм била коренно различна от преди. Единственото, което ни свързваше с моя съпруг е синът ни, който е на път да се роди. Работата на Мейран явно е по-важна от всичко останало, има и нахалството да обвинява и мен, че ние сме се отдалечили, даже не се опита да ми припомни какви сме били. Не съществувам за него, просто съм един предмет в дома му, който той подминаваше и не забелязваше как страдам и колко сама се чувствам, но явно вината наистина е моя, защото съм се омъжила за такъв сухар като него и представи си съм била влюбена. Лъжата, в която участвам със сигурност го улеснява и си въобразява, че аз не подозирам, че има нещо гнило в цялата история.
Да започнем с любовниците му, когато го попитам за тях той отрича и ме нарича луда. Глупачка съм да се надявам, че ще бъда щастлива някой ден. Онази празнота от ляво не се запълва, стои като безна и ме поглъща. Самотата е ужасно непоносима - в нея няма любов, нито щастие... Аз съм една развалина, а не разбирам даже защо е така? Кой ми липсва? Не съм цяла, не мога да се усмихна, сякаш някой е откраднал усмивката ми. Иска ми се да се махна от реалността и да потъна в дълбок сън, после да се събудя и всичко да бъде различно, а аз да имам някого, който ме обича и да ми дава тази любов...
***
С Клео сме в градината и пием кафе. Тя бъбри за някакъв бал за благотворителност, но не я слушам.
- Пак си разсеяна. - Отбеляза тя и прекъсна мислите ми.
- Напоследък съм уморена.
- Не, отнесена си. Какво те тревожи? Мейран ли?
- Отношенията ни винаги са в контра, постоянно спорим.
- Поговорете. - Предложи.
- Опитвах, но стигаме задънена улица.
- Ще видиш, че когато се роди детето ще подреди всичко.
- Надявам се...
Тъкмо говорим за него и Мейран се появи и разговаряше с някакъв мъж, доста познат ми се стори. Дойдоха при нас и ни поздравиха.
- Здравей, скъпа! - Целуна ме леко по бузата.
Разигра някакъв театър пред другите. Ще се включа в играта му, не бих се поставила в неловко положение.
BẠN ĐANG ĐỌC
Stolen happiness/Откраднато щастие
Lãng mạn„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...
