Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 14

Мълчанието на Силвия от няколко дни въобще не ме успокояваше. Какво криеше от мен? Мейран ми каза, че са спорили за заминаването ѝ, тя се е развикала и е припаднала в ръцете му. Нещо липваше в неговата история и само Силви можеше да я допълни, но тя и дума не обелваше почти седмица след случката. Приятелят ми задейства организацията по преместването ѝ на безопасно и далечно място. Клаодио и баща ми отново бяха по петите ми, и колкото по-бързо скриех любимата си от техните погледи толкова по-добре за нея. Тревожеше ме само едно, че тя не беше на себе си, сънуваше постоянно кошмари, не спеше, почти не се хранеше и започна да отслабва. Прекарваше целия ден в стаята ни без дори и да разговаря с мен.

- Още ли капризничи? - Мейран се появи.

- Притеснява ме състоянието ѝ, не е никак добре.

- Да повикаме лекар? - Предложи.

- Едва ли ще ѝ помогне. Опитах се по всякакъв начин да ѝ помогна, но отказва да ме чуе.

- Не я притискай, да не би да съм я изплашил с държанието си? - Сякаш размишляваше на глас.

- Какво си забъркал?

- Нали ти споменах, че се скарахме в яда си ѝ казах по-добре да те остави и да се върне в Америка, защото в противен случай ще ви убият... - Говореше накъсано.

- Я пак повтори? - Не вярвах на чутото.

Сграбчих го за яката и го повлякох към изхода.

- Успокой се, Джон не съм го искал да става така.

- Махай се от тук и спри с добрините си, направи достатъчно! Със Силвия ще се скрием другаде, не си длъжен да ни защитаваш!

- Мамка му, само аз съм в състояние да ви помогна!

- Не се бъркай повече там, където не ти е мястото!

- Ще съжаляваш, кълна се, че след няколко дни ще дойдеш при мен да ми се молиш! - Заяви категорично.

Изтупа съкото си и тръгна към автомобила си, след секунда изчезна от погледа ми. Побързах да отида в стаята на Силвия. Тя, както винаги се беше загледала в една точка на тавана и не ми обърна никакво внимание, когато влязох при нея.

- Защо скри от мен?

Отново сълзи блестяха в очите ѝ. Прегърнах я и зачаках да проговори.

- Мейран... той ме заплаши, че ако ти кажа ще те убие.

- Той направи ли ти нещо повече от това, което ми спомена?