Мълчанието на Силвия от няколко дни въобще не ме успокояваше. Какво криеше от мен? Мейран ми каза, че са спорили за заминаването ѝ, тя се е развикала и е припаднала в ръцете му. Нещо липваше в неговата история и само Силви можеше да я допълни, но тя и дума не обелваше почти седмица след случката. Приятелят ми задейства организацията по преместването ѝ на безопасно и далечно място. Клаодио и баща ми отново бяха по петите ми, и колкото по-бързо скриех любимата си от техните погледи толкова по-добре за нея. Тревожеше ме само едно, че тя не беше на себе си, сънуваше постоянно кошмари, не спеше, почти не се хранеше и започна да отслабва. Прекарваше целия ден в стаята ни без дори и да разговаря с мен.
- Още ли капризничи? - Мейран се появи.
- Притеснява ме състоянието ѝ, не е никак добре.
- Да повикаме лекар? - Предложи.
- Едва ли ще ѝ помогне. Опитах се по всякакъв начин да ѝ помогна, но отказва да ме чуе.
- Не я притискай, да не би да съм я изплашил с държанието си? - Сякаш размишляваше на глас.
- Какво си забъркал?
- Нали ти споменах, че се скарахме в яда си ѝ казах по-добре да те остави и да се върне в Америка, защото в противен случай ще ви убият... - Говореше накъсано.
- Я пак повтори? - Не вярвах на чутото.
Сграбчих го за яката и го повлякох към изхода.
- Успокой се, Джон не съм го искал да става така.
- Махай се от тук и спри с добрините си, направи достатъчно! Със Силвия ще се скрием другаде, не си длъжен да ни защитаваш!
- Мамка му, само аз съм в състояние да ви помогна!
- Не се бъркай повече там, където не ти е мястото!
- Ще съжаляваш, кълна се, че след няколко дни ще дойдеш при мен да ми се молиш! - Заяви категорично.
Изтупа съкото си и тръгна към автомобила си, след секунда изчезна от погледа ми. Побързах да отида в стаята на Силвия. Тя, както винаги се беше загледала в една точка на тавана и не ми обърна никакво внимание, когато влязох при нея.
- Защо скри от мен?
Отново сълзи блестяха в очите ѝ. Прегърнах я и зачаках да проговори.
- Мейран... той ме заплаши, че ако ти кажа ще те убие.
- Той направи ли ти нещо повече от това, което ми спомена?
VOCÊ ESTÁ LENDO
Stolen happiness/Откраднато щастие
Romance„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...
