Пустинята, в която бях заключил душата си изчезна в мига, който отново срещнах Силвия. Никой от нас двамата не осъзнаваше колко много сме си липсвали, докато не се прегърнахме и заличихме празнината в сърцата си. Де да беше толкова лесно да поправя и миналото ни, но е невъзможно, защото то още ме преследваше и ме настигаше, бе по петите ми. Бях обсебен от идеята да приключа всичко и да си върна съпругата, която обичах все по-силно с всеки изминал ден и полудявах от отсъствието ѝ до мен.
Онази далечна нощ беше постоянно в съзнанието ми, преследваше ме в сънищата ми и се явяваше като най-страшния кошмар, в който живеех...
***2016
Навън валеше пороен дъжд, аз стоях до прозореца и го наблюдавах. Мълчанието ми, от както се прибрах вкъщи не се харесваше на Силвия. Постоянно задаваше въпроси, които отбягвах с предтекста, че съм изморен от пътуването. Тя приготви вечеря и я сервира.
- Ела да хапнеш...
- Не съм гладен. - Излъгах я.
- Стига се инати и ми разкажи какво се е случило в Чикаго, че ти се върна съвсем различен човек.
- Ако ти разкажа ще ме намразиш.
- Не овъртай, ще го преживея.
- Създадох си огромни проблеми с теб...
- Накъде биеш? - Попита ме объркана.
- Медиите са научили за нас и нашата сватба, а както знаеш кариерата ми е по-важна от теб.
- Значи започнах да ти преча, така ли?
- Да, днес заради тази моя грешка, че те подслоних като те направих своя жена ми отнеха дялът във собствената ми фирма и не сключих сделката. - Лъжите, които сипех срещу нея ме убиваха.
- Обвиняваш ме сякаш съм те накарала насила да се ожениш за мен.
- Аз бях глупака, че го допуснах, за което ще съжалявам, докато съм жив.
Силвия стана съвсем спокойна от масата и се насочи към спалнята ни, затвори се вътре.
- Не сме приключили разговора! - Крещях ѝ, когато нахлух при нея.
Видях как си събира дрехите от гардероба в куфара си.
- Къде си мислиш, че отиваш?
- Махам се от тук, защото съм излишна.
Мълчаливо хванах ръката ѝ, която трепереше и я целунах.
- Така ще е по-добре за нас, в края на месеца ще се разведем.
BẠN ĐANG ĐỌC
Stolen happiness/Откраднато щастие
Lãng mạn„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...