Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 19

- Джонатан имаме подходящите доказателства, които да те унивинят пред съда. - Брус бръщолевеше срещу мен. - Слушаш ли ме?

- Какъв е смисъла да изляза на свобода?

- Трябва да им отмъстим, аз задействах плана. Мейран си търси нов съдружник и аз наех хора да го подмамят. Ще го разкатая и ще съжалява, че се е захванал с нас.

- Има ли някакво развитие по случая със Силвия? - Попитах обнадежден.

- И да и не. Наех детектив да проучи експертизата от болницата и смъртния акт, но такива не съществуват в архива им, Клаодио се е отървал от тях наскоро, поне така ни каза лекаря, който ни помогна. Този същия е бил там, вечерта когато ни съобщиха за смъртта ѝ и твърди, че системите са ѝ спряни и са я ескортирали до някаква частна болница.

- Възможно ли е да е жива? - Скочих от стола ми.

- Жива е, Джон, но не знаем къде са я скрили. Ще проучим още, но и ти трябва да излезеш от тук час по-скоро.

- Сигурен ли си изобщо, че съдията ще ме помилва. Да те светна по въпроса, че отложи делото миналия път?!

- Другата добра новина е, че съдията е нов и преразгледа обстойно случая ти, а и доказателствата са вече налице. Спечелването на процеса ни е в кърпа вързано. Само си представям реакцията на Мейран и баща ти.

- Дали той не я е скрил? - Мозъкът ми заработи. - Може би я укрива в къщата си или в чужбина. Измъкни ме от затвора незабелязано, защото ще ѝ стори нещо това копеле, сигурен съм.

- Мамка му прав си. Не бива да разбират, че си излязал. В противен случай ще ни унищожат, а имам такива планове за тях.

- Ще действаме внимателно, защото са опасни. Силвия е сто процента в мръсните им лапи.

- Ще се погрижа, бъди спокоен.

- Времето за свиждане свърши. - Един от надзирателите ни съобщи.

- След ден ще си навън. - Каза Брус.

Надявам се скоро да приключа този ужасяващ период от живота ми и да започна на чисто, да открия Силви и да бъдем, както преди. Кой знае как са я измъчвали, ако е била при тях? Мейран ми отне най-скъпото и ще си плаща за дързостта. Само чакам подходящия момент, за да го смачкам и той скоро ще дойде.

*** 2 дни по-късно

Слънчевите лъчи огряват лицето ми, вдишвам дълбоко глътка чист въздух и се оглеждам навън през панорамния прозорец на хотела, в който отседнахме с Брус. Кой да предположи, че именно вчера бях в затвора, а днес съм в огромна стая с всичките му удобства? Какво нещо е само съдбата? Предоставяти толкова много възможности, а изведнъж ти ги отнема и потъваш на дъното. Имах любовта на жена, която даваше всичко за мен и аз за нея. Разделяха ни, събрихме се, но накрая се появиха много недоброжелатели, които ни съсипаха. Пак съм сам, тя е някъде в огромния свят и ме чака съвсем беззащитна, знам че е така. Усещам присъствието ѝ сякаш е до мен и сега ще ме прегърне, но я няма по дяволите! Иска ми се поне да знаех, че е добре, че е здрава... Колко ми липсва, всеки един ден без нея е наказание. Дали детето е оцеляло след ужасната катастрофа? Какво ли отново е преживяла? Нашето бебе, колко хубаво звучи! Не вярвам на думите на Мейран, Силви не би ми изневерила с него, тя го мразеше от дъното на душата си. А и дори и да е негово, напълно ѝ се доверявам, защото я е принудил насила, още една причина да го убия.