„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !"
В объркан свят като този няма...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Определено фризьорът на Клео вършеше чудеса, защото вкара в ред окаяната ми коса. Смених цвета ѝ с тъмно кестиняв и я подстригах, вече беше до раменете ми. Отрази ми се добре промяната. След раздялата ни с Мейран аз отново започвам да живея пълноценно. Посещава ме често през почивните дни. Тягостното му присъствие ме изтощава и после ми трябват няколко дни, за да събера сили. Клео също ми идва на гости, понякога остава у дома да спи, за да ми прави компания. Добре, че е тя, защото отново ще съм сама. Вече влизам в деветия месец и си е страшничко, поне за мен е така. Мейран е инструктирал охраната за спешни случаи. Аз нямам търпение да гушна малкото си съкровище, то ще запълни празнината, която изпитвам от толкова много време. Ще ми помогне и да бъда пълноценна, ще имам и смисъл да живея.
Първите есенни листа се отронват от дърветата и ми напомнят, че лятото почти приключва. Останалите топли дни ги използвам за разходки и то доста дълги. Притесняват се, че ще родя на пътя. Прави са, рядко се спирам вкъщи. Днес обаче е изключение, защото имам да върша доста неща, трябва да приготвя вечеря, защото Мейран ми обеща, че ще дойде довечера. Не го виня тревожи се за състоянието ми, все път ме пита дали съм си спомнила нещо. Истината е, че сънищата ми с непознатия мъж зачестяват, но защо ли имам предчувствието, че не е бившия ми съпруг, а някой който съм познавала преди. Лицето му не се вижда, само ръцете и гърба му и всеки път ме обвинява, че съм го предала, че не го обичам... После се събуждам и го търся, за да го зърна и да видя кой е той. Не споделям с другите, защото ще ме сметнат за луда. Отначало го смятах за случайност, но се уверих, че не може да е.
Замислена довършвам соса за салатата и изключвам фурната. Отварям я и ме лъхва вкусния аромат на лазанята, оставям я на плота в кухнята на изстине. Десертът и той е готов само трябва да сложа ягодите отгоре на пая. Гордея се със себе си. Доволна сервирам две чинии и прибори на масата отвън в градината, времето е доста топло за началото на септември. Чувам, че кола паркира отпред на ливадата и предполагам, че е Мейран, но съм изненадана, че не е. От непознатия автомобил се показва някаква възрастна жена. Изглежда ме познава, защото ми се усмихна сърдечно. Приближава ме предпазливо и аз тръгвам към нея.
