Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 3

Джонатан ме гледаше, докато не си изядох супата.

- А сега си легни и се наспи.

- А ти си върви...

- Никъде няма да ходя, докато не се уверя, че си напълно здрава.

- Нищо ми няма, просто не се бях хранила, нормално е да ми прилошее.

- Въпросът е защо си правела гладна стачка?

- Не те засяга!

Въздъхна видно изнервен от ината ми, с който го удостоявах, от както беше дошъл. Плъзнах се обратно по меките чаршафи и му обърнах гръб, затворих очи и се помъчих да заспя, но безуспешно усещах присъствието му.

- Отиди по-навътре. - Прошепна в ухото ми.

- Какви ги вършиш Джонатан?

- Лягам до теб, защото няма къде другаде.

- Има диван в хола.

- Няма да се побера на него.

- Добре. - Накрая се примирих с обстоятелствата. - Забранявам ти да ме докосваш по какъвто и да е начин!

Той ми се изсмя.

- Спокойно не съм чак такъв изрод да спя с жена, която не ме иска.

Колко усилия ми костваха да не се сгуша в обятията му и да потъна в тях завинаги. Щеше ми се никога да не се бяхме разделяли, както при първата ни среща, която вече ми се струваше нереална. Топлината му ме обгръщаше и след няколко минути мислено със сънищата ми се върнах в нашето минало.

***2015

Бях пристигнала в Париж, щях да се срещна с приятелят ми. Хванах такси от летището и потеглих към дома му. Пиер беше една от многото ми грешки, които допуснах до себе си. Спряхме пред къщата му и се насочих към задния му двор, като се стараех да го изненадам, но той ме беше изпреварил. Беше с друга жена и я целуваше, не гледах останалото, защото ми се догади при мисълта, че съм била с човек, който ми е изневерявал зад гърба ми. Махнах се бързо и закрачих тичешком почти, мъкнейки след себе си куфара ми, който тежеше ужасно. Пръстенът на Пиер върху ръката ми, напомняше болката, която изпитвах. Това трябваше да е повод за празнуване, защото ми бе обещал, когато пристигна да ми обясни значението на подаръка му, който ми даде, но вместо това получих най-жестокия удар. Колко жалка съм била?!

Пред погледа ми се появи един внушителен хотел, чието име не запомних, нахълтах вътре с всичката сила, която ми беше останала и се насочих към асаньорите. Имах план да се оттърва от всичката ми болка. Тогава на пътя ми се изпречи Джонатан и го връхлетях, спънах се и почти паднах върху него, но той ме задържа на крака като ме хвана през кръста.