Напоследък Джонатан прекарваше цялото си време с Мейран обсъждайки как да подходят с Клаодио и баща му. Пребираше се късно вечер и не ми обръщаше никакво внимание, почти не разговаряхме, а и не се опитвах да говоря с него, защото отговаряше с половин уста на всеки мой въпрос. Тази смешна ситуация продължаваше цяла седмица бях се оттекчила от отбягването му. Сутринта го заварих да пие кафе във всекидневната, четеше вестника и не отместваше и за миг поглед.
- Как си, Силвия? - Въпросът му дойде неочаквано.
- Добре, а ти? - Отвърнах стреснато. - Какво те провокира да ме попиташ? Обикновено мълчиш.
- Права си, че се държа хладно и дистанцирано, но Клаодио е в града и настръхвам при мисълта, че ни следи.
- Значи беше толкова трудно да споделиш с мен?
- Не е, просто не желаех да те тревожа.
- Да ти припомня, случайно че си забравил. Ние сме двамата нали така или ти реши, че не си вече с мен? Ако е така ще си събера багажа и ще се върна в Америка, а ти продължи от там, от където си спрял с Клео. - Казах на един дъх.
- Моля?! Какви ги дрънкаш Силвия?!
- Каквото чу Джон. Не те задържам при мен.
- Защо си толкова бясна, по дяволите? Не мога ли да имам работа, нямам ли личен живот?! Не съм в състояние да ти обърна внимание, няма и да се карам с теб, най-малко пък да се разделяме, ясен ли съм?! - Джонатан крещеше насреща ми.
Запазих доброто си възпитание, вместо да му отвърна. Отидох да си направя за хапване, оставих го сам. Едва сдържах гнева си, идеше ми да го убия. Промяната му към мен не вещаеше нищо добро. Мейран ли беше виновен за нея? Да не би да се опитваше да ни скара? Ако е така, мъртвия скоро ще е той не Джон.
Разбърках две яйца в купата и след това ги изсипах в тига да се изпържат, добавих към тях и бекон. Получаваше се добре и ухаеше страхотно. Обърнах се рязко, защото усещах нечие присъствие зад гърба ми - беше виновника за ядосаното ми състояние.
- В онзи период от месеца си нали, затова ли си като бомба със закъснител? - Любопитстваше нахално той.
- Един съвет, махни се от тук преди да съм станала убийца!
- Познах. - Намигна ми.
- Ти си адски дразнещ, знаеш ли?
- Благодаря ти за комплимента, съкровище.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Stolen happiness/Откраднато щастие
Romantizm„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...
