„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !"
В объркан свят като този няма...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
С Джонатан се местихме в новото ни жилище, което Мейран сметна за най-безопасно. Къщата се намираше в Калитея, на няколко мили от Атина. Имаше страхотна гледка към плажа, жалко беше че не мога да се разходя по него, защото обожавах морето. Наблюдавах го през прозореца на спалнята ни.
- Харесва ли ти? - Джон се беше промъкнал зад мен без да го усетя.
- Страхотно е, наистина.
- Радвам се, че ти допада.
- Шегуваш ли се? Влюбих се в тази гледка, но ми се щеше да го видя отблизо.
- Знам, но за сега е опасно да се показваме.
- Ще потърпя още малко.
- До лятото има доста време, но за сметка на това ще имаш пълната свобода.
Уви ръце около талията ми и ме целуна по врата, прокара устни надолу по голото ми рамо. Отмести презрамката и гледах как пада.
- Когато съм покрай теб, не мога да мисля за нищо друго, освен как да те вкуся. - Дъхът му опари кожата ми. - Да изпробваме ли новата ни спалня?
Обърнах се към него и слях устните ни в една греховно сладка целувка, оставаща ни без дъх. В този момент телефонът му звънна, игнорирайки го Джон продължаваше. Започва да става продължително и измрънка неодобрително, отделя се от мен бесен. На екрана му е изписано името на приятеля му.
- Нещо ново ли изникна?
Включи го на високоговорител, за да мога и аз да го чувам, с това искаше да изтрие съмненията ми към него.
- Да, забелязали за баща ти на Лондонското летище.
